Автор Съобщение
Ruby_Bolger
Пуснато на: 20 Фев 2009 г. - 18:32 ч.
Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми

те пламъци дишат и плам ме суши.
dafi_bs
Пуснато на: 26 Фев 2009 г. - 14:10 ч.
Търсиш помощ, а дали предлагаш,
как ще живееш добре ако само бягаш
и помни: за да видиш добро
трябва да дадеш и от себе си едно.
Направи добро,
на доброто отвърни с добро,
на злото с още по-добро
и дано!!! Лесно е да мразиш,
трудно е да обичаш
и нещата с истинските думи да наричаш.

crazy_teen4e
Пуснато на: 26 Фев 2009 г. - 23:01 ч.
Руби...Яворов!

„А може би,помислих си аз,всички ние бяхме циркови мишки и тичахме наоколо,съвсем смътно съзнавайки,че Господ и цялото му небесно войнство ни наблюдават през целофановите прозорци на бакелитовите ни къщички.”
an1g
Пуснато на: 26 Фев 2009 г. - 23:37 ч.
Който е приятел на всички, не е приятел на никого.
Axel
Пуснато на: 11 Мар 2009 г. - 02:50 ч.
Приятелю, прости ми, отивам си сега
Не намерих сили аз да спра...
Axel
Пуснато на: 15 Мар 2009 г. - 23:55 ч.
Do you remember a simpler time
when dreamers could follow their dreams?...
...It`s Getin` Dangeroussss...
DIGHeaD
Пуснато на: 17 Мар 2009 г. - 21:18 ч.
I learn to understand
Getting harder to pretend is ok with me

In this moment I believe
And I want it so much
In spite of everything

You make me so real
I don`t have to shut myself in this cage of me
I see what I haven`t seen
I wanna share my place to hide
My place to feel
With You
DIGHeaD
Пуснато на: 20 Мар 2009 г. - 23:35 ч.
Погреби всичките си тайни под кожата ми,
Остави невинността си зад себе си, остави и мен с греховете ми.
Въздухът около мен все още ме приклещва в кафеза си.
И любовта е само камуфлаж, за онова, което прилича на гняв, отново…

Затова ако ме обичаш, ме остави. И избягай преди да разбера.
Сърцето ми е прекалено мрачно, за да ме е грижа. Не мога да унищожа, онова, което не е в него.
Предай ме на участта ми – ако съм сам не мога да мразя.
Не заслужавам, да те притежавам…
Усмивката ми бе отнета отдавна / Ако мога да се променя, надявам се никога да не разбера…

Все още допирам писмата ти до устните си.
И ги крия в части от себе си, които продължават да пазят аромата на всяка целувка.
Не успях да открия живот без твоята светлина.
Но всичко това беше разкъсано на части… когато отказа да се бориш!

Не се опитвай да ми говориш,няма да те чуя. Мисля, че го казах достатъчно ясно.
Не се научи да мразиш до толкова, че да обичаш. Това достатъчно ли е ?
Искаше ми се единствено да не си ми приятел. Тогава можех да те нараня накрая.
Никога не съм твърдял, че съм Светец…
Съществото ми отдавна беше обречено / Изцедих цялата си надежда, за да те оставя!

Е, разбий се срещу скалите ми!
Изплюй съжалението си в душата ми!
Никога не ти беше необходима помощ,
продаде ме, за да спасиш себе си!
И няма да се вслушвам в позора ти!
Ти избяга – всички сте еднакви!
Ангелите лъжат, за да запазят властта си…
Любовта ми беше наказана много отдавна
Ако все още те е грижа, никога не ми позволявай да разбера!
Ако все още те е грижа, никога не ми позволявай да разбера…
kelly44
Пуснато на: 22 Мар 2009 г. - 19:31 ч.
Цитатчето ми е подписа.
crazy_teen4e
Пуснато на: 14 Апр 2009 г. - 23:00 ч.
"Лягам в дясната половина на леглото.Нейната,лявата,усещам като рана.
Задушавам се от тъга.
Гледам дълго тъмния таван,после се търкулвам там,където спеше тя допреди девет нощи.Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам сърцето си.То е като котарака на съседите -не разбира от дума.Още не разбира,че я няма.Сърцето е животно."


Захари Карабашлиев.