Автор | Съобщение |
Servantes |
Приготвих куфара за дълъг път. Ще търся пуста работа в чужбина. Напускам тихия семеен кът, родители, приятели, родина. На двора чувам тате да гълчи, сърдит на мама нещо да говори, а тя, добрата мама, си мълчи, защото знае, с тате се не спори. Дали постъпвам правилно, не знам? Усещам, че обзема ме тревога. На онзи континент ще бъда сам, без най-обичните ми, само с Бога. Дали ще се завърна жив и здрав, любимите си хора да прегърна, до тате с непокорния си нрав рождената си майчица да зърна? Или след дълго време самота, когато се завърна аз отново, ще... още ме посрещнат грозна пустота и кръстовете два с надгробно слово? Ще шепне тъжно старият чинар, а къщата ще бъде вече глуха, на портата ще висне катинар и всичко тук ще бъда сред разруха. И пак ще има слънце и мъгла, ще има пролет, лято, есен, зима, ще има син - отчаян будала, но мама, тате, няма да ги има. Копирано от интернет форум. Автор - неизвестен. |
Axel |
Ехеее,,,айде...все едно като излезеш и няма да те пуснат да се върнеш. Хората на 4-5 месеца, че и по-често си ходят до бг. Мааалко тъпо ми се вижда това написаното... |
Servantes | E да. Сигурно е писано от някой старец. Но все пак ми хареса някак. Звучи добре. Иначе посланието не е много смислен. |