Автор Съобщение
daisy_sun
Пуснато на: 13 Юли 2012 г. - 11:54 ч.
Здравейте! Не знам откъде да започна... но все пак ще се опитам да е точно от самото начало... и пиша тук, защото... имам наистина нужда от съвети и помощ! И така.. аз съм едно 18 годишно момиче... живея в малък град... доста беден и пропаднал мога да кажа.. няма пари... няма и работа... нищо няма... мъртъв град.. но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук. И така... ето я и моята история:

Още от малка бях унижавана.. още от дете.. израснах сама.. близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден... само родителите ми ме отгледаха... съвсем сами.. мен и брат ми.. който е с 10 години по-голям от мен... никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини... съвсем сами са ни отгледали с много мъка... майка ми дори не говори с нейните родители... скарани са... на баща ми родителите починаха... още от дете не бях много общителна... и това винаги е бил проблем.. още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин... имах си тогава някакви приятелки... които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха... оказа се че само са ме използвали... и оттогава останах напълно сама... после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но... нищо не се промени... даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха... по всякакъв начин... нямам си приятели... супер затворен човек съм... не излизам много.. а и родителите ми не ме разбират.. споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат.. не знам вече какво да правя... много се отчаях... чувствам се като една развалина.... напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен... не ми остана вече нищо.... нищо за което да се хвана... около себе си изградих три пласта стени, които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен.... сложих си маската за да се правя че всичко е наред... а всъщност нищо не е!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила... и отчаяно имам нужда от помощ... от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари... нагледах се вече на такива! ;(((((((
deadlogic
Пуснато на: 14 Юли 2012 г. - 01:16 ч.
Окей, сори, че ще започна така, обаче какво означава, че сте принудени да живеете в този град? Факта, че няма нито пари, нито работа, е прекрасна причина да се изнесете. Не е трудно. Стига да не си отдаден мързел. Още повече, че като гледам нямате роднини, заради които да оставате.

Казваш, че искаш някой да те разбере. Аз те разбирам. Произволен човек в интернет. И кво? Човек е социално копеле и се нуждае от хора, с които да общува очи в очи. Естествено, че родителите ти няма да те разбират, подяволите. Всеки се нуждае от себеподобни, а родителските лица са прекалено стари за такива прочувствени разговори. А и освен това са съпричастни. Доста. Не те знам от колко малък град си, но едва ли всички на твоята възраст те познават и те малтретират. Един човек ще ти е напълно достатъчен, но, отново, е въпрос на мързел.