Истината за живота

Животът е съчетание от хубави и лоши моменти, той е кратък и ние трябва да му се наслаждаваме колкото се може повече, защото докато се усетим вече ще сме остарели и животът ще е отминал... Това е мнението за живота на много хора по света. Но, това ли всъщност е истината за него? Никой не знае! Никой не знае защо сме тука, каква е нашата цел или мисия, каква е истината за нас, каква е тайната на живота.

Като един млад и за мнозина все още неопитен човек, всъщност аз мисля, че съм събрала достатъчно опит, за да мога да дефинирам понятието "живот" и всичко свързано с него. Не всички ще са съгласни с мен... но самият живот е оставил следната представа в мен.

Животът обича да изненадва нас хората, независимо дали приятно или неприятно. По мое мнение за жалост по-често са неприятните изненади. Много пъти ми се е случвало, а сигурно и на теб, всичко в живота ми да е перфектно, да нямам никакви оплаквания и да съм истински щастлива. Но... какво обаче става в следващия момент... неприятна изненада. Именно, когато си мислиш, че всичко е идеално и няма какво да помрачи щастието, се случва нещо което разтърсва живота ти изцяло и то не в добрия смисъл. Точно това ми се случва поне на мен всеки път, когато дори и малко се почувствам щастлива. Пропадам!Пропадам в една огромна грозна пропаст, която току що съм изкачила за пореден път. Опитвала съм дълго да се изкача по нея нагоре към хубавия, пълноценния живот и тъкмо, когато си помисля, че съм успяла, аз отново пропадам в нея, но дъното и този път е много по-дълбоко. И нима въобще си струва всеки път да се мъчим да изкачваме тази пропаст в продължение на много време, за да изпитаме минутка или най-много ден щастие. Не е ли по-добре и дори по-разумно да си останем там долу без да се опитваме да сме щастливи, а да си живеем на дъното. Ами не!И това изкачване си струва за мнозина. Защото тогава животът нямаше да е съчетание от хубави и лоши моменти, а само от лоши и по-лоши. А когато животът е лош с нас той минава много по-бавно и имаме представата, че никога няма да свърши.

Да, това е така. Но... човек понякога остава без сили от изкачването на пропастта. Това става или когато току що е паднал в нея и няма сили да се изкачи обратно, или още по-зле, когато тъкмо се е изкачил, но няма сили да се зарадва на щастието си. Тогава изкачването е било напразно. Защото след малко човекът пак пада. Справедливо ли е това. Не може ли просто да сме щастливи? Без падания и изкачвания където и да е било. Просто да сме щастливи. Еми явно не. Това се случва постоянно и няма как да го спреш. То е като факт, който няма как да промениш. А аз сега вече съм изтощена от цялото това изкачване и падане.

А какви всъщност сме ние хората и какво правим тук. Със сигурност не веднъж си си задавал този въпрос. Какво е това света и каква е истината за това как сме попаднали тук. Всеки си има някаква теория, което е безсмислена, но той си вярва в нея, защото го е страх да помисли може би по-мащабно. Не знам. Аз нямам теория и не търся такава. Но поне милион пъти съм се чудила кои сме ние хората или по-точно човеците. Какво става, когато умрем има ли наистина рай и ад. Или и след смъртта е като в живота-постоянно изкачване от ада, за да достигнем рая? Помисли върху това! Не се ли паникьосваш от това незнание?Да не знаеш кой си ти, какво правиш тук, кой ни е поставил тук... и т.н. Аз се паникьосвам!

И за това повечето хора имат отговор и той е Бог. Добре, а какво е Бог? Наистина ли там горе има някои, които ние създал и контролира живота ни. Или той е измислен само, за да има на кой да благодарим за хубавите неща, или по точно да обвиняваме за лошите? Замисли се колко пъти ти се е случвало, когато стане нещо хубаво да кажеш "Благодаря ти Господи" и колко пъти, когато ти се е случвало нещо лошо, да казваш: "Защо на мен Господи?" Със сигурност второто ти се е случвало по-често нали?

Много хора ако прочетат това, което съм написала, няма да се съгласят с мен, но... това ще са хора, които живеят много по-различен живот. Не си ли се питал, защо животът е толкова щедър към едни и стиснат към други? Това е написано точно за ощетените хора, а не за помилваните от "Божията ръка"! Та... защо и в живота има два лагера хора? В крайна сметка някой е казал, че всеки сам прави съдбата си. Тогава къде е нашата грешка, грешката на ощетените? Нима не живеем правилно? Как тогава другите успяват да се задържат горе, без да падат в пропастта? Толкова много въпроси, а отговорите им къде са?Явно наистина има помилвани от "Божията ръка". А защо те, а не ние?

Имаш цял живот на разположение да разсъждаваш върху тези въпроси. Аз не искам да търся отговор.

Накрая ще си пожелая нещо-нека да срещна някой, който да ме накара да не вярвам в написаното тук.