Кога последно ме видя да се усмихвам.. да съм щастлива?Можеш ли да видиш сега колко ме боли... Може би отново тръгнах по грешния път, не искам да се върна обратно, а да продължа нямам сили. Просто живея един монотонен живот без щастие. Когато те видя всичко в мен крещи, а сърцето плаче.. Но в очите няма сълзи. Продължавам да живея с маска, за да не може никой да чете в очите ми. Но вече не мога да бъда силна. Сега очите ми се пълнят със сълзи. Но отново трябва да се правя на щастлива. За какво?! Може би, за да продължавам да се измъчвам вътрешно.. Само аз знам колко сълзи съм изплакала... Само аз знам какво ми е.. ти никога няма да го знаеш.. Но не мисля, че ти трябва. Всеки изминал ден ме кара да се чувствам все по-тъжна и все по-трудно крия чувствата си. Чакам да се случи нещо, което да ме накара да почувствам истинското щастие. Продължавам да чакам, но надеждата почти си отиде... Усещам как се разпадам. Все едно съм жив труп. Душата ми е мъртва.. изгубих се в цялата си мъка. Лесно е да пишеш, но е трудно да го кажеш... Всеки път се повтаря една и съща история. Всеки път страдам и всеки път продължавам, но сега нещо ме спира.. и не знам какво е това нещо. Животът е просто една игра и всеки е длъжен да играе, но не всеки играе по правилата. В тази игра винаги има някой, който печели и друг, който губи..

bunny
22 Май 2009 г.

Коментари: 1
black_lady #1, 28 Май 2009 г.
Ти го обичаш, на него не му пука - вечната любовна драма. Май всеки някога минава през това, но накрая все се преживява. Лошото е, че с всеки следващ става все по-трудно...