В музикалния бизнес, където повечето групи влизат в определени клишета, Апокалиптика винаги са били извън стандартите. Групата не само придоби международна слава и направи рекордни продажби, но успя и да си създаде собствена аудитория, която вярно ги подкрепя още от първия им албум през1996 година. Апокалиптика са банда, която доказа, че рок не се прави само с инструменти, а най-вече с отношение и начин на мислене към музиката.

Преди да излезе на пазара дебютният албум на Апокалиптика (Plays Metallica By Four Cellos), тримата приятели – Еика Топинен, Пааво Лотьонен, Перту Кивилаксо - се дипломират в престижната финландска академия “Сибелиус”. Те започват да свирят стил, на който е трудно да се сложи етикет. Каквото и определение да се даде, факт е, че никога досега не е имало група от дипломирани челисти, фенове на метала, успели да обединят на пръв поглед несъвместимите светове на рока и класическата музика: на Прокопиев и „Пантера”, Шостакович и „Слеър”. Те успяват да съберат метъл сцената и оркестрината, официалното сако и дънковото яке, за да останат верни и на двете.

Успехът на първия албум показа, че това, което е започнало тогава като забавление, днес, отбелязва 800 000 продажби по целия свят и има много почитатели сред различните стилове музика. Апокалиптика добавиха резонатор и басов усилвател към класически инструменти от 16-ти век и откриха златна жила, защото две от изпълненията от албума „Plays Metallica By Four Cellos” бяха включени в саундтрака на американския филм „Твоите приятели и съседи” през 1998г. Еика Топинен и компания започват да изнасят концерти из цяла Европа и участват на най-престижните рок фестивали. През 2000 година излиза албумът ‘Cult’, в който те изпълняват ‘In The Hall Of The Mountain King’ от норвежкия композитор Едуард Григ. Това е първото класическо парче, което определя звученето на Апокалиптика. Групата запазва своя стил и в следващия си проект - ‘Reflections’ (2003).

След няколко студийни записа и две промени в състава, днес, Апокалиптика има своето запазено място в света на поп музиката. Триото, допълнено и от барабаниста Мико Сирен, успешно гостува в много страни, сред които Мексико, Русия и Китай. Групата направи и запис с немската „богиня на пънка” Нина Хаген и получи престижни награди за видео, продажби и преработки на изпълнения на други групи.

И, все пак, те намериха време да запишат новия си албум, озаглавен APOCALYPTICA. Идеята за заглавието на албума, както и издаването му са на самата група. Албумът включва 11 нови композиции и е доказателство за упорития труд на чело-рокерите от Хелзинки през последните 10 години. При последното разглеждане и обсъждане на записите, Ейка решава, че трябва да включат вокали в някои от парчета в албума. Концепцията е новият проект да бъде едно завършено цяло, което да постави началото на нова глава в Енциклопедията Апокалиптика. Това е и причината, първият сингъл „Bittersweet” да събере на едно място вокала на HIM - Виле Вало и фронтмена на The Ramsus - Лаури Йонен, най-популярните финландски рок певци. Освен географската обвързаност, всички музиканти ги свързва и дългогодишно приятелство, участвали са заедно в редица фестивали и телевизионни програми във Финладия. Виле вече е пял с Апокалиптика на живо през средата на 90-те.

Виле Вало и Лаури веднага се съгласяват да участват в „Bittersweet” след като получават покана от чело триото. Сега песента е част от музиката към компютърната игра ‘The Settlers: Heritage Of The Kings’. „Bittersweet” е написана от Еика Топинен, а автори на текста са самите Виле и Лаури.

Групата кани и двама перкусионисти за записите на новия албум, единият от които е легендарният Дейв Ломбардо от “Слейър”. Той допринася много за предишния албум на групата, така че не е изненада, участието му и в новия албум на триото. Този път Ломбардо е на барабаните на парчето ‘Betrayal/Forgiveness’. По време на записите с Апокалиптика работи и Щефан Глауман, известен с работата си върху последния проект на Рамщайн - ‘Reise, Reise’.

И както лидерът на групата, Еика Топинен, казва: “Страхотно е свириш бързи хеви метъл рифове, но в този албум искахме да наблегнем на качеството на челото като инструмент, да създадем най-добрия звук и текстура, на които сме способни, а това означаваше един по-различен подход към музиката. В ‘Reflections’ имаше само три бавни песни, останалите бяха доста бързи, но тук настроението на албума като цяло е по-зряло. Бих казал, че емоционалният заряд в новия албум е нещо ново също...”

И накрая, ‘Apocalyptica’ не е просто сбор от песни, а едно пътуване – започващо със сила и страст и завършващо с дълбок емоционален замисъл. Този албум се слуша от началото до края, за да се потопиш в чистия инструментален звук на класическите инструменти. Вторият сингъл “Farewell’ вече се изкачва към челните позиции в класациите на Европа, а ‘Bittersweet’ се очертава като един от големите хитове в началото на годината с първото място в сингъл чартовете на Финландия, Германия, Австрия, Швейцария...

На 28 януари Апокалиптика започнаха еврепейското си турне, което ще мине през различни точки на Европа, а част от датите в него съвпадат с тези на турнето на Рамщайн, защото триото ще подгравя за метъл величията от Германия.

Universal Music / Virginia Records

Teenzona_team
24 Фев 2005 г.

1336 прочитания
Коментари: 5
BLOODy #1, 24 Фев 2005 г.
Брао фе, Апокалиптика великата група с 3ма(вече мисля са толкова) музиканти на "големи китари". Самото определение за метал заеби . Една хуаа песен имат и тфа е Path с Сандра Нейсик. А последния клип с Виле Вало и оня от Расмус просто раздират бифшата вече публика на групата...
Bugsy #2, 24 Фев 2005 г.
Bloody, коя беше тази Сандра Нейсик... Момичето с вратовръзката ли?
Bugsy #3, 24 Фев 2005 г.
Bloody, коя беше тази Сандра Нейсик... Момичето с вратовръзката ли?
BLOODy #4, 25 Фев 2005 г.
Точно същата. Вокалката на Guano Apes.
Bugsy #5, 25 Фев 2005 г.
Хех... А на мен ми се виждаше толкова непозната, а тя коя била...