Complete Clapton

Да се хванем на бас: спрете някого случайно на улицата и го накарайте да ви каже името на поне един китарист. Сто процента ще чуете „Ерик Клептън”. Електрическата китара определено е инструментът на нашето време и никой не свири по-освободено, страстно и силно от него. Не само, Клептън е нещо много повече от виртуозен китарист. Певец, автор на песни, икона и оцеляващ през всичките тези години, неговото музикално пътешествие е безкрайно и очарователно.

Като толкова много отдадени млади брит музиканти през ранните 60-те, неговото първо вдъхновение е блусът. Защо толкова много бели тийнейджъри от средната класа, раснещи зад дантелените завеси на префинените следвоенни английски предградия са така приковани от музиката на черните изполичари от делтата на Мисисипи и до днес остава загадка. Самият Клептън казва: „Мисля, че имаше нещо в образа на самотния блусмен и това, че той е необразован и на дъното. Аз поне от нещо такова се впечатлих и усетих истинската ценност на нещата.”

Каквито и да са били причините, Клептън се потапя в блуса и когато се присъединява към Yardbirds през 1963, той вече има репутацията на най-добрия блус китарист в Лондон. Само няколко години по-късно статусът му вече е толкова нагоре, че провокира избухването на известната графити епидемия по стените в цяла Британия „Клептън е Бог”. Въпреки че той самият скромно предпочита прякора ‘Slowhand’.

В ранните години на своята кариера Клептън до голяма степен е блусарът пурист, заявяващ желанието си да свири „откровена и неподправена музика” като причина да напусне Yardbirds, които преследват чартовете. Към 1966, неговите музикални хоризонти бързо се разширяват. Поп музиката, която той преди толкова е презирал, вече набира сила и така наречената ъндърграунд рок сцена изплува на повърхността. Търсейки нови предизвикателства, той събира Cream заедно с Джак Брус и Джинджър Бейкър.

През следващите две години Клептън и Cream пренаписват лексикона на модерната рок музика със смесването на блус, рок и психиделия. Успехът на бандата в голяма степен се базира на обновяването на блус стандарти като Crossroads на Робърт Джонсън, удължените китарни сола, на които Клептън е пионер, както и иновативните ефекти, които използва като фийдбек и дисторжън. Също така именно в Cream Клептън открива своята композиторска дарба, началото поставя Badge, една от вечните класики на бандата от албума, тяхна лебедова песен, Goodbye (1969).

Следващата спирка от неговото неуморно музикално пътуване е Blind Faith, която той формира в началото на 1969 със Стийв Уинууд от Traffic (вокали и кийборд), Рик Грек от Family (бас) и Бейкър (барабани). Събрани като една от първите в света „супер групи”, но заради трудностите, които имат, опитвайки се да стигнат върха, ги разделят след година, но не и преди да издадат един класически албум, който включва брилянтното Presence Of The Lord.

Понеже няма желание да се пробва сам, Клептън става член на Delaney & Bonnie’s band, група за бек вокали, където той просто е един от всички. В същото време авторският му талант се развива и той става все по-уверен със собствения си глас, така че е неизбежно това, че рано или късно ще стартира своя самостоятелна кариера. Както и прави през 1970 - с чудесен едноименен дебютен албум, в който има както авторски композиции като Let It Rain, така и добре подбрани кавъри, включително After Midnight на J.J.Cale.

По-късно същата година следва и Layla and Other Assorted Love Songs. Албумът излиза под името Derek and the Dominos. Derek, разбира се, е Ерик, а Dominos се състоят от бивши членове на Delaney & Bonnie’s band плюс китариста Дуейн Олмън. Гвоздеят е заглавното парче, изстрадана песен за несподелената любов, посветена на тогавашната жена на Джордж Харисън, Пати Бойд. Като цяло двойният албум е подчинен на вълнуващите китари на Клептън и Олмън.

Но отново групата няма дълъг живот и Domino се разделят през 1971, наполовина записали своя втори албум. Клептън повече никога няма да е част от банда и от този момент нататък той е соло артист, въпреки всички трудности и преди да се завърне през 1974 с 461 Ocean Boulevard. Мекото настроение на албума е като шок за онези фенове, които искат да слушат десет минутни китарни сола. Материалът е предимно акустичен и показва интереса на Клептън повече към песните, отколкото към рифовете, независимо дали са негови композиции като прекрасното Let It Grow или първокласни кавъри като I Shot The Sheriff на Боб Марли.

Следва изящна серия от подобни стилни албуми през цялото идно десетилетие, в които с усет се смесват рок, поп, кънтри, фънк и блус.

Безспорно, най-добрият и със сигурност комерсиално най-успешният албум е Slowhand от 1977, в който отново се срещат фантастични кавъри като Cocaine на J.J.Cale и авторски композиции, между които и Wonderful Tonight. Също както и Layla, песента е вдъхновена от Пати Бойд, към която любовта му вече не е несподелена.

1980-те по много причини са десетилетие на музикален конфликт за Клептън. Вкусовете се променят и той работи за това да остане в крак с новото време, но за този период често казват, че се разкъсвал между желанието да се завърне към блус корените си и необходимостта са продуцира комерсиално успешни и масови продукти. В действителност и с помощта на Фил Колинс като негов продуцент, той успява с това и то доста добре. Радва се на хитове като Forever Man от 1985, като в същото време свири по стария див начин в парчета като Miss You от албума August (1986) и Pretending от много признатия Journeyman три години по-късно.

През 1991 се случва ужасна трагедия, в която Конър, четири годишният син на Клептън, пада през прозореца на апартамента им в Ню Йорк. След това той не веднъж трогателно е говорил за изцелителната сила на музиката, за това как музиката му е помогнала да преживее скръбта си. “Музиката ме върна обратно към живота.”, споделя Клептън. „Песните просто се родиха от мен и аз продължавах, и продължавах да ги свиря, за да не потъна.” Песните, които има пред вид са две от неговите най-страхотни и обичани композиции за всички времена - Tears in Heaven и My Father's Eyes.

Когато се връща на сцената през 1992, то е с акустично изпълнение за MTV, изумително силно и семпло, а албумът с лайв записа остава най-големият бест селър от популярната Unplugged поредица.

Клептън не е приключил с блуса и през последните години го видяхме да се завръща бляскаво към своите корени, първо с B.B.King през 2000 с оценения с Грами съвместен албум Riding With The King, а след това четири години по-късно и с Me and Mr Johnson, албум с песни на Робърт Джонсън, автор на Crossroads, едно от най-добрите парчета на Клептън с Cream, почти четири десетилетия по-рано.

През годините Клептън е заставал неведнъж на кръстопът в личния си живот и е поемал в много различни посоки. Но нито не веднъж не е спирал да прави велика музика.

Този албум е саундтракът на неговия музикален път.

ERIC CLAPTON
2CD Tracklisting


CD ONE- Polydor Years

I FEEL FREE - CREAM (2.52)
SUNSHINE OF YOUR LOVE - CREAM (4.10)
WHITE ROOM - CREAM (4.56)
CROSSROADS - CREAM (4.11)
BADGE - CREAM (2.43)
PRESENCE OF THE LORD - BLIND FAITH (4.48)
AFTER MIDNIGHT (3.17)
LET IT RAIN (5.00)
BELL BOTTOM BLUES (5.01)
LAYLA (7.02)
LET IT GROW (4.57)
I SHOT THE SHERIFF (4.23)
KNOCKIN' ON HEAVEN'S DOOR (4.21)
HELLO OLD FRIEND (3.34)
COCAINE (3.38)
LAY DOWN SALLY (3.53)
WONDERFUL TONIGHT (3.41)
PROMISES (3.01)
I CAN'T STAND IT (4.09)


CD TWO: Warner Years

I'VE GOT A ROCK 'N' ROLL HEART (3.13)
SHE'S WAITING (4.54)
FOREVER MAN (3.12)
IT'S IN THE WAY THAT YOU USE IT (4.09)
MISS YOU (5.05)
PRETENDING (4.43)
BAD LOVE (5.14)
TEARS IN HEAVEN (4.33)
LAYLA unplugged (4.37)
RUNNING ON FAITH unplugged (6:30)
MOTHERLESS CHILD (2.57)
CHANGE THE WORLD (3.55)
MY FATHER'S EYES (5.24)
RIDING WITH THE KING (4.23)
SWEET HOME CHICAGO (5:17)
IF I HAD POSSESSION OVER JUDGEMENT (3.27)
RIDE THE RIVER (4.35)

Снимка: Вирджиния Рекърдс/ Universal Music Group.