Есенно листо политва,
жадувайки да вдиша свободата,
но тъй както душите ни загиват
и то загива спускайки се към Земята.

И ние тъй по пътя си житейски,
повярвали за миг в мечтата своя
се губим във копнежа топъл,
се губим отново и отново.

Без листото всичко пак живее
и кой от него се вълнува?
Умряло е, сега го няма,
но света за други съществува.

Егоисти. Всички сме такива.
За чуждото нещастие нехаем..
Своето собствено следим,
но заблудени без да знаем.

Че щастие се получава,
щом щастие другиго дарим!

pink_angel
15 Юни 2006 г.

71 гласувай
1072 прочитания
Коментари: 3
pink_angel #1, 15 Юни 2006 г.
Защо никога не ми слагат стихотворенията на 1 страница?Т.е в поледните 10!Надушвам дискриминация
black_lady #2, 15 Юни 2006 г.
Случайно е, може би Браво, Стеф, много е хубаво и много вярно!
pink_angel #3, 15 Юни 2006 г.
Просто се случва за трети път подред Карай Оо мерси много