Е...
Как е сега?
...ще кажеш: "добре"
Познавам те - това е лъжа!
Нещо не е наред...
Но какво?
Поиска да си сам -
ето, как се чувстваш?!
Или вече се питаш защо,
така изведнъж всичко изгубваш?
Ти имаше всичко -
сам реши и се промени...
Огледай се! Виждаш сам -
нищо не е както преди...
Няма ги чувствата, срещите,
дори смеха с приятелите ти...
Израти от страх надеждите
да си върнеш старите дни...
Липсва ти нещо - не знаеш какво
Ти се прикриваш!
Страх те е и не знаеш защо!
Ето ме - аз съм тук,
ще поговорим, ще те изслушам,
макар да зная, че си друг
с малки крачки към теб ще пристъпвам...
Помниш ли как угасна всичко между нас?!
Как научи ме да бъда вярна
и безмилостно да наранявам?!
Единствено за нас да мисля,
на другите ръка да не подавам?!
Ще кажеш - ЛЪЖА!!!
Не, ти много хубави неща ми каза...
и точно там е въпроса - лъжа май бяха...
Как изведнъж изгуби
обичта си... интереса дори?
И си спомняш, поглеждаш назад и... БОЛИ...
Всичко можеше да се оправи -
поне края да е красив
А вместо това сме сами,
отчуждени един от друг...
Затова ли не си щастлив?
Ето ме - аз съм тук.
Искаш ли да говорим или пак ще мълчиш?
Аз не съжалявам - щастлива бях
Но човека, на когото държах ме предад е -той си отиде!
... не каза нищо... нищо не ми даде...
Е...
Как е сега?
...в очите ти сълзи...
Така е - сам си виновен,
че нищо не е както преди!
Nejno_s_Luja
30 Юли 2007 г.