Една сълза се стича бавно по лицето,
една сълза отрони се от теб!
Едни нож заби се във сърцето,
един живот от обич провален.
* * *
Той молеше се падна на колене,
но пак отказваше му тя.
Една съдба несподелена,
една осъдена душа.
Тя луташе се без посока,
в тъмнината на нощта,
сълзите стичат се една след друга,
нима възможно бе това?!
Обичаше я нежно и гальовно,
а тя пак не го разбра
и подмина съкровената мечта!
Тя разби толкова сърца,
а пак студена е като леда!
Кой й причини това,
защо такава е нейната съдба,
за жалост никой не разбра.
Никой не успя,
да проникне в нейното сърце,
да стопи леда,
който я обхванал от страха,
страха от самота!
Тя завинаги остана си такава,
прелестна, студена като звезда,
която има всичко на света!
И злото в нея победи,
затова застина нейното сърце,
в мрака тъмен то потъна
и никой не успя да го спаси...
teen_baby_girl
21 Май 2006 г.