Понякога така всичко ми дотяга,
че изобщо, не, вече не мога да трая,
иде ми да си взема една тояга
и да се запътя по тая пътека, към безкрая...
Пък може и да открия Рая? :)
Ще тръгна натам, където
никой няма да ме намери,
най-наркрая ще е свободно сърцето
да постигне своите цели!
И с високо вдигната глава ще тръгна,
ще тръгна по пътя прашен.
Ще изтърпя всичко, което трябва,
назад няма да поглеждам даже.
За миналото си ще забравя
и през трудностите път ще си прпоправя,
няма да си оставя живота да ме премаже!
Ще правя всичко, както аз го мога
и както АЗ сметна за добре,
ще ползвам своя мозък,
ще съм упорита и няма да казвам "НЕ".
За мен няма да има "Не мога!",
а ще се боря за успеха,
ако изпитвам тревога,
в себе си ще търся утеха!
Ще изградим своите правила
и ще ги спазвам,
на смелостта си ще гласувам "ДА"
и от нищо няма да се отказвам.
За нищо няма да се тревожа,
на всичко ще намирам решение.
В живота си АЗ ще се разположа
и ще се чува само моето мнение!
Съдбата ми, ха-ха,
ще я настаня в горната ложа,
да гледа ново представление,
да види, че от нея не се тревожа
и сама взимам решения.
На истинктите си ще заложа
и няма да има отстъпление!
Всичко ще постигна
и после ще се смея на съдбата.
Глава гордо ще вдигна,
а тя, съдбата, ще ми е вече в краката.
Сломена, че не можа да ме ръководи,
засрамена, че не ме победи...
Но в този случай мен само умът ме води,
целите и постигнатите мои мечти!
Съжалявам, че така стана, съдба жестока,
но това ти заслужаваш!
Ръководител освен мен - НЯМА
и живота мой, ти не притежаваш!
Mimeto_metal
17 Фев 2006 г.
