Устните треперят побелели,
от безкрайни думи отмалели.
От хиляди сълзи студени
очите-безкрайно изморени
постепенно се притварят
и само спомена оставят.
Спомен за искрата в тях,
Зовяща към неземен грях.
Няма я искрата,
Няма я жената.
Остана само тялото студено,
от безкрайна мъка вледенено...
cherry_blossom
06 Септ 2006 г.
Коментари: 2
Jane #1, 06 Септ 2006 г.
hubavo stihche, bravo! 
art_hiparkata #2, 09 Дек 2006 г.
mnogo e hybavo,haresva mi
