Обичах те, но ти не ме разбра.
Жестоко с мен се подигра.
Излъга ме без капка жал.
Почувствах се като пронизана с кинжал…
Защо постъпи с мен така?
За тебе бях ли аз поредната игра?
Наивно повярвах, че ме обичаш.
Нима продължаваш в това да се вричаш?
Веднъж поне бъди искрен с мен!
Лъжи са всички клетви, казани до този ден.
Признай го! Вече не лъжи !
Разби напълно моите мечти.
Едва ли ще обичам пак така...
Изпълни ти животът ми с тъга.
Красивото, което чувствах аз,
срина само с един замах.
Отиде си.Остави ме сама.
И не почувства капчица вина.
Защо ти бе така суров?
Защо не срещнах истинска любов?
Защо обичам те, кажи?!
Макар, че тъй ме нарани.
Исках само нежност и закрила,
да ме обичаш и наричаш “мила”.
Много ли исках?Да…Прости!
Свърши всичко, нали?
Но…предпочитам да бъда сама,
отколкото да живея в лъжа.
Дълбока рана остави,
като за ден ме забрави.
С друга прегърнат те видях.
Душата ме боли, почувствах болка, страх…
Лъгал си ме прекалено много време.
Но не мисли, че ще те моля на колене!.
Сбогом! Моля те, не ме търси.
Другата сега лъжи.
Уби в мен мечти, сърце, душа…
Но ще се боря, с надежда повече да не сгреша!!!
Изратено от: WiLl-O'ThE-WiSp
13 Фев 2005 г.
