Орхидея | Поезия

Очите ти загубили са оня пламък
със който беше ти звезда сияйна,
сърцето ти, захвърлено в кулата на замък,
обвила си се в огромна тишина.
Ти виждаш себе си в думите на всяка тъжна песен,
усмивката изчезва като птицата отлитаща на есен,
душата тъжна и самотна пак остава
и знаеш тъй да продължава.
Ти имаш нужда да ти подаде някой своята ръка,
да впери поглед в твоите очи,
почувствала ти неговата топлина
ще можеш пак да разцъфтиш.
Защото ти си ангел с едно крило
не можеш с него ти да полетиш,
за туй търси човека с другото крило
и с него ти ще можеш да се извисиш.
Не крий чаровната усмивка,
не знаеш кой е влюбен в нея,
усмихвай се, ти ще си щастлива,
щастлива като Орхидея!