Отказваш ми... | Поезия

Отказваш ми всичко любимо!
Отказваш ми обич, мечти...
Отказваш ми спомени мили
и няма какво в мен да гори!
Отказваш ми полет прекрасен...
Отказваш ми, но с отказ неясен!
Отказваш ми вятър в косите...
Отказваш се от самия себе си ти!?
Отказваш се?! Но защо?
Защо решаваш всичко с отказ?
Отказваш ми всичко любимо!
Отказваш ми обич, искри...
Отказваш ми мигове нежни...
И няма какво вече да ме изпепели!
Горях! Безумно щастлива!
Горях! Превърнах се в пепел!
Горях! Горях с душа и сърце!
Горях! Но вече не!
Превърнах се в пепел!
Пепел с душа и сърце!
Превърнах се..., но бях щастлива!!!
Сега ми отказваш и това!?
Отказваш ми всичко любимо!
Отказваш, но как?...
Отказваш ми трепети първи,
отказваш ми полети смели!
Отказваш да плуваш в безкрайната шир!?
Безкрайната шит на мечтите,
където горяхме, изгоряхме и
аз се превърнах в пепел...
В пепел с душа и сърце!
Превърнах се в пепел и прах!
Превърнах се, но бях щастлива!
Сега съм пепел без душа!
Сега съм пепел без сърце!
Отказах се от всичко
в името на любовта!!!
Отказах се...
(Не съжалявам!)
Ти не ме разбра!
Отказваш ми всичко любимо!
Отказа ми пепел и огън!
Отказа ми, но аз не умирам!
Не умирам,
защото аз вече нямам душа
и нямам сърце!
Отказа ми всичко любимо!
Отказа, но аз пак те приех!
Пак те приех, но къде???...
Аз вече нямам душа и нямам сърце!!!...