Лутам се
в стаята
си нощем.
Лутам се
и търся
твойта прошка.
Търся свойта
грешка пагубна жестока.
Търся те
в сенките,
...но те няма.
Чакам Луната
със свойте лъчи
пътя до твойто
"простих" да освети.
Лутам се
в безкраен мрак
от болка и страдание.
Сърцето боли ме...
То вие с
вълчият вой.
Вие за тебе,
сърце мое!
Скитам се
в празните стаи
в мойта душа.
Страдам за тебе
с болка на
влюбено нежно сърце.
Страдам, а
само Луната
ме вижда.
Луната-сестрица
на тъгата,
призовавам те
на помащ!
Болиня съм
на тоите лъчи,
които ще ме
отведът до неговото
"простих ти"!
Да чия неговият
глас желая
как топли думи
той нарежда.
Скетам се във
празни стаи
с болка на
сърце любящо
заради една коварна ГРЕШКА!!!!
fatalenangel
06 Окт 2005 г.