Щом зърнах те ридаеща във мрака,
аз своите сълзи едва възпрях.
Сърцето мое трепна от уплаха,
теб, приятелко, да не загубя, бе ме страх.
Исках аз за теб да бъда най-добрата,
единствена другарка, най-близка на света.
Тогаз зова на съвестта си аз погребах в тишината,
оставих на мълчанието да скрие моята вина.
Нима забравила бях нашето приятелство?
Яростта ли заслепи тъй моите очи?
Може би не осъзнах, че сторих най-ужасното предателство,
а доверието между нас не върнаха сълзите ми.
Цена приятелството няма,
едничка радост то е във живота ни.
Нищичко да не поискаш във замяна,
а да дариш частица от сърцето си.
Ангелушка
05 Юни 2008 г.
Коментари: 12
verji_ #1, 05 Юни 2008 г.
pozdravi za prekrasniq stih
Servantes #2, 05 Юни 2008 г.
Последната част най-ми допадна.
Ангелушка #3, 05 Юни 2008 г.
Благодаря! И на мен последната част най-много ми харесва 
Servantes #4, 06 Юни 2008 г.
Стихотворението е добре,стига да свършва добре. И аз ги пиша на този принцип.
Ангелушка #5, 06 Юни 2008 г.
Всъщност това стихотворение беше една задача,която трябваше да реша,тоест просто трябваше да измисля нещо-беше ми за домашно да напиша акростих .Изненадващо за мен обаче то се получи така,сякаш е отражение на истинска ситуация от живота ми и това ме радва
crazy_kari #6, 06 Юни 2008 г.
crazy_teen4e #7, 06 Юни 2008 г.
Малко хара могат да си признаят предателство
zvezdatabg #8, 15 Юни 2008 г.
За акростих е станало много добре
SwEEtY_ToNeNkA #9, 18 Юни 2008 г.
много е добро
Ангелушка #10, 29 Юни 2008 г.
Благодаря ви!
tanito_998 #11, 01 Юли 2009 г.
hubavo e no e mn mn mn glupavo da pi6e6 za drugarstvoto i za tova 4e moje da se izgubi tova sa pulni gluposti ako 1 priqtelstvo e istinsko to nikoga ne se gubi 
koroko #12, 14 Фев 2009 г.
много ми харесва
