Да те забравя?
Не, не искай това от мен!!!
Та аз те обичам!
Но ти не разбираш,
а аз не мога... нямам сили да ти го призная.
Питаш как се чувствам ли?
Смачкана и беззащитна
от хулите но твоите признания.
Мъка гали моето наранено сърце,
но хайде върви... тръгвай си,
аз съм безсилна да те спра!
Иди при нея, бъди щастлив
и мен в спомените си ме погреби.
Предавам се!!!
Нямам сили вече аз да плача
нямам сили да крещя,
а ти си тръгваш
и нямам сили да ти спра.
Минаха дни, години,
а ти все там, стоиш притихнал
в мрака на моето сърце!
А то... сърцето, крещи без глас:
"Върни се ти...върни!",
душата стене примираща от болка,
а аз се правя, че не чувам,
но боли... боли от това предателство,
предателство наречено ЛЮБОВ!!!
SlAdKaTa_CrAzY
21 Май 2006 г.