Болката изгаря ми душата,
съзнанието ми мъчиш само ти.
Защо предаде и себе си самата?
А уж приятелка пишеше се ти…
Забрави ли със теб какво си обещахме?
Забрави ли и миналите дни?
Забрави ли какви една към друга бяхме?
Аз няма да забравя, запомни!
Какво ти сторих, къде сбърках?
За мен най-ценна беше ти.
Къде сгреших, как те предадох?
Знам, отговори нямаш и самата ти.
Е? Те ли бяха повече от мене,
те, които нямат съвест и душа?
Те се подиграха грубо с мене,
но теб не те засягаше това.
Ти обичаше известноста, признанието,
желаеше ласкателство - лъжа.
Добре, живей сама със наказанието
завинаги на съвестта да ти тежа!
Преценявайте правилно приятелите си и никога, НИКОГА не позволявайте да ви използват и захвърлят като ненужна вещ!
28 Юли 2007 г.
