Като призрак нощем бродя,
търся те из мрака.
Смъртно бяла тихо ходя,
а смъртта до мене чака.
Чака да напусна този свят
и зловещо ми се смее.
А аз продължавам все напред,
нещо в мене тихо грее.
Но ти не си до мен,
а все повече се отдалечаваш.
И от вятър по-студен
обещания напразни ми даваш.
Но аз не ще се предам,
ще вървя тихо из мрака.
Нека смъртта да ме чака.
Нека види, че още се боря.
Ако трябва в ада ще ида,
но ще бъда някога твоя.
Имам още сила,
но не усещам любов и омраза.
Макар и толкоз отрова изпила
спомена за тебе вечно ще пазя.
Но ето смъртта ми нашепва:
"Той те забрави. Вече е с друга."
И пак зловещо се смее,
но не казва повече дума.
Взимам ножа в ръце
и протягам го в мрака.
Забивам го в раненото сърце
и дори смъртта за мене заплака...
pink_angel
10 Ное 2005 г.