Стара психоза е.Петък, тринайсти.
Предчувствие за беда.
Мълком се кръстя.
Стъпвам на пръсти.
Крив ми е цял ден света.
В петък, тринайсти, заставаш до мене.
Господи - Боже, ами сега?
На датата фатална, с предчувствия луди
до тебе, фаталния, как да вървя?
Ти ме поглеждаш.В очите ти лумва
светла, немирна, фатална искра.
Стрaннa случайност? Или съдбата
прави си със мене поредната шега?
В петък тринайсти, фатално-взривена,
тръгвам със тебе на край света.
Стара психоза е - всички го знаят -
да те докосне с криле любовта.
Изпратено от: revniVka_
23 Мар 2009 г.
