Светът понякога е страшен,
светът понякога е ужасен.
В него се крие облак тъмен,
изпълнен с чувство на страх странен.
Погледнеш го, блика от обич,
обърнеш се, чува се плач.
Звукът е на малко дете,
захвърлено в ъгъла, тъжно, гледа те.
Очите му блестят звездно,
в тях сълза, стичаща се нежно.
Съдбата изоставила го само,
да скита то, без път, през зло.
Протяга ръце към теб,
да го дариш с прегръдка-лек.
Иска то допир-живот,
да почувства сила, любов.
Вдигаш ти сирачето бедно,
обгръщаш тялото му ледено
и в миг разбираш дума една-
животът суров е с всички ангели така.
mandarinka
05 Окт 2007 г.
