Сърцето ми не бе студено
преди да нахлуеш в него със ярост.
Сърцето ми бе изтъкано
от обич, въздишки и вярност.
Сърцето ми не познаваше болка,
не знаеше какво е да страдаш.
Но след купища рани и мъка,
се научи какво е да падаш.
Сърцето ми вече не знае
какво е да имаш малко надежда.
То може само чрез твоите думи
от кръв и сълзи да изчезва...
Сърцето ми знае вече какво е да страдаш,
сърцето ми се отчая вече от всичко.
И се научи, че дори и да ставаш,
все има кой да те смачка.
Сърцето ми се научи, че дори и да вярваш,
дори да строиш кули от обич,
тези кули щом ги събориш,
към дъното на ада започват да водят.
Сърцето ми е чувствало и мъка, и радост,
сърцето ми се бори и понякога пада.
И от безсилна болка стига до ярост,
и от летене към Земята пропада.
...Сърцето ми вече е празно...
pink_angel
21 Септ 2007 г.
