Загубена в луната, търси се в слънцето сега...
ала едно не разбра, че цяла без него не е била.
В пясъка и във вълните, намираше празнота,
шепнеха тихо ала страстно непознати за нея неща.
Не търси себе си вече, отдавна изгуби сърце и душа,
не търси нито любовта, пропиляна тихомълком в нощта.
Звездите в небето леко трепнеха, с нейното сърце шепнеха...
Един глас, едно небе, един свят, едно момче.
Мечтаеше... Но не знаеше. Искаше... ала не даваше.
Ноща прегърна всяка нейна искрена мечта.
Решена да помогне на момичето без душа да потърси
истината в далечна светлина...
Предана на своите чувства, отсеяни от поредната лъжа...
тя погледна отвъд мрака и реалността.
съдбата отредила своята дума, понечи към тъмнината в нощта,
решена да открие момчето от нейните сънища.
Момичето протегна ръка, откри своята душа,
някъде там се криеше с любовта, отново намерена в неговата усмивка.
n3fer7iti
11 Авг 2008 г.
