Ти ли беше онзи, който безброй пъти
повтаряше това `обичам те`...
И аз ли бях онази, която сляпо вярваше,
че това не е просто поредната лъжа...
Ти ли бе онзи, който спомена сега навява,
онзи, който от болка и самота душата ми спасява...
И аз ли бях онова дете, което искаше да бъде с теб, за миг поне?
Че това не е просто игра, въпреки че бе лъжа...
И аз ли останах същото дете,
страхуващо се някой сърцето му да не раздели на две?
И аз ли останах същото дете,
което го бе страх да плува в дълбокото море?
И душата ми ти ли я изпепели?
А аз стоях безучастна отстрани...
Въпреки това че боли...
Не исках да повярвам, че това беше ти...
Точно ти беше, спомних си сега....
Беше ти... точно ти ме нарани...
И в спомени ме караш да се ровя,
Как на себе си сама да отговоря?
Същата като преди ли съм...
Или ти ме промени?
Да не вярвам повече в никой,
да мисля, че всички думи са лъжи?
Промених се, но не ти ме промени.
Сама се промених, това го запомни.
Не те обичам вече, спря да ме боли.
И свършиха вече всичките сълзи.
CaTwOMaN
03 Апр 2006 г.
Bi4kam te
dqvol4eto_f go kaza mnogo to4no,4e pi6e6 samo kogato si tujna...i az se prisuedinqvam kum neinoto pojelanie skoro da izpadnesh v tvor4eska kriza 
...даже много 