Представи си тихата гора,
поточето минаващо през нея,
нежността на ранната зора,
птичките, който сладко пеят..!
Аромат на утрин свежа,
гали нашите лица споени
в целувка странна, нежна,
на устните ни радостно засмени...!
Полъхът на вятър тих
се прокрадва из косите,
с него пиша този стих,
притваряйки в любов очите..!
Perto
12 Май 2007 г.
