Ставам сутринта, поредния ден.
В банята влизам, отново раздвоен.
Поредното вдишване, въздух влиза в мен.
Но освен въздух влизаш и ти, защото си навсякъде около мен.
Отново издишвам, но този път е само употребения въздух.
Чувствам се празен, като от ботилка дух.
С всеки ден ставам все по силен.
Издържам и на твоя имидж уникален.
Страх ме е да не стана най-силния човек на света.
Защото тогава ще изчезне съвестта.
Самотата не ме убива вече.
Не сядам на земята и не плача като дете.
Гледам напред и просто помня момента.
Всичко минава като на черно-бяла кино лента.
Не трябва да изпитвам жал, нито капка носталгия.
О, не аз не изпитвам нищо.
Заспал съм в дълбока летаргия.
Губя всичко и всички, не ми остава нищо.
Искам да имам, но нямам.
Мога всичко да имам и пак нямам.
Трябва всичко да имам.
Искам да те имам, но не искам да те взимам.
Сама трябва да дойдеш.
Пеша сама до мене да стигнеш.
Не ме интересува коя си.
Откъде си, защо си.
Стига ми да ме обичаш.
И пак и пак след мен да тичаш.
От моята чаша да пиеш.
От болка със мене да виеш.
Поемам част от теб с вдишването отново и отново.
Жалко че не мога да те изкарам с издишването.
Сърцето ми вече тежи, сякаш е от олово.
Накрая ще прекратя издриването...
DIGHeaD
05 Септ 2006 г.