Колко ли пъти казвах си,животът не е за мен,
смърт над мен се спусни!
и колко нощи се молих дори
без да вярвам, шепнех: умри!
Не чуствах как всичко гори,
не знаех, че по бузите ми се стичат сълзи,
не усещах прегрътките ти,
не мечтаех, не се връщах към спомените ми.
За мен всичко умря,
за мен дори времето спря,
за мен любовта догоря,
и аз спрях да вървя.
И слънце днес не изгря,
и дъжда да спре не успя.
И всичко потъна в мрак,
престанах да чуствам дори и страх.
забравих, че някога живях
че спях, а после се събуждах, и се смях.
Че обичах, исках и се стремях.
Нямах сили да продължа,
по пътя нагоре, към стремежа,
всички да заслепя, да бъда винаги първа.
Исках да бъда винаги най-добра, а в какво се превърнах,
сега не съм първа дори не съм последна,
аз просто съм мъртва...
Rose
29 Окт 2005 г.