Безлунна вечер

Тази вечер няма какво да правя и се запътвам към нашето място, за да си спомня хубавите ни мигове. Вечер е-струва ми се толкова зловещо и студено! А преди беше толкова прекрасно-топлехме се взаимно... Стигам до там и всичко си е същото, но ми се струва някак различно. Това е, защото теб те няма. Звездите са си там, а сякаш не ги виждам. Помниш ли нашата звезда? Казвахме си, че ни напомня един за друг. И сега като я гледам се сещам за теб, но ти-едва ли. А, ето я и нашата пейка! Сега там седят други двама влюбени и съзерцават Луната. Тя е толкова прекрасна, но на мен вечерта ми се струва безлунна.

Изведнъж се заглеждам в хората на пейката и с изненада установявам, че това си ти. Как не те е срам! Да водиш друга на нашето място! Да й говориш същите думи!
Ти се обръщаш и ме гледаш ухилен, сякаш ми казваш: "Виж ме, искам друга!" не мога да издържа и побягвам. Под краката ми шумолят листа. заваля дъжд, но не може да изтрие болката ми. Защо ли още не мога да те забравя?