Една бяла зима

И никоя звезда не светеше по-силно от очите й, а снежинките падаха и падаха, и след всяка следваща сърцето и чувстваше по-малко, чуваше по тихо мислите си. А сърцето и заприличваше все повече на неговото, така студено.. но нямаше кой да разбере.. снегът валеше и затрупваше уличките.. и все по трудно и беше да се придвижва, по-трудно ли?.. а може би по-лесно, вече не я болеше, тя не чувстваше.. И както в началото само нослето и пръстичките и започнаха да изтръпват, след това сякаш по цялото и тяло бяха забити безброй иглички.. но студа, не я тревожеше..
И хилядите лампички сякаш избледняваха на фона на снега.. а навсякъде беше бяло и чисто..