Една глупава случка

Звъни ми телефона, вдигам:
-Ало
-Мила, много те обичам, не мога и ден без теб, искам да те видя веднага!
Сърцето ми бие силно... това е ТОЙ, познах го по гласа, толкова го обичам, какво ли не направих за него, а сега той сякаш ми пада на колене...
-Добре, кажи кога и къде? И аз искам да те видя.
-Още днес, нямам търпение...
-След малко ще дойда, изчакай ме, мога да закъснея.

Затварям телефона, но сърцето продължава да бие толкова силно и сякаш ще се пръсне. Взeмам си набързо душ, обличам се и бързам за срещата. Пристигам, а той там с още едно момче.. (мисля си- "но какво става подяволите..") Въпреки това.. аз се протягам да прегърна и целуна НЕГО, а той се отдръпва сякаш нищо не е станало, сякаш нищо никога не се е случвало.

-Какво става тук, къде ще ходим?
-Трябва да отидем до едно място, а след това ще се разходим.
-Добре

И замълчавам... чувствам се ужасно... измамена, не мога да разбера какво става и защо става... Tой ли ми се обади..? Толкова ми е неприятно и гадно... да бях изчакала още един ден... може би щеше да е различно... Започват да ми се въртят какви ли не мисли в главата... Дали не ми се е причула това което е казал? Дали не се е избъзикал само? Дали не си мисли, че съм толкова глупава да му се вържа... А аз явно съм глупава... Продължавахме да вървим, а той стоеше все по-далеч и по-далеч от мен. За разлика от него другото момче се държа толкова човешки и толкова мило. Tой знаеше какво става, знаеше че съм влюбена в приятеля му и сякаш му се искаше да го удари.

Прибрах се след 2 часа, отидох в моята стая и се разплаках..
-Защо съм толкова глупава.. защо се влюбвам толкова лесно, защо всички си играят с мен, защо ми се случи това, какво трябваше да означава? Стотици въпроси, които сякаш задавах на стената до леглото ми...
Вечерта ми звъни другото момче:
-Ти го харесваш, нали?
-Да, а той мен? Или просто си поигра?
-Ами не знам, не ми е говорил за това.
Затворих му, бях разбита.. не знаех какво да мисля. След малко ми звъни и той:
-Ти знаеш ли че си много тъпа, проста к***а, грозна, пача**а...
-Защо ми говориш така? Какво съм направила?
-Пречкаш ми се, дразниш ме-това си ми направила.. проста крава..
Затворих му. Нямах сили да слушам повече обиди.. Не мога да се осъзная. Нищо не разбирам. Всичко е толкова глупаво.. и толкова странно. Той се държи странно, изобщо не съм го очаквала, какво го прихваща? Отидох си в стаята и се разплаках отново. Никой не ме интересуваше, а и никой не се интересуваше от мен - от това как съм и защо плача.. Но не ми и трябваха. исках да остана сама ..
От този ден нататък го намразих.. той постоянно ме обиждаше и аз не можех да го понасям. Отвръщах му, не можех да се стърпя - нищо не му дължа, че да си мълча. Обида след обида.. и така свърши всичката тази глупост, която се случи. Сърцето ми кипеше от отвращение към него и мазните му шегички. Обвинявах се, че съм му повярвала, но за какво? То се случи само веднъж... не е трябвало да се занимавам с такива смешни неща, та той е такъв женкар и в същото време такова дете. Преди тази "среща" той ми сваляше звезди...