Момичето от прозореца

Всеки ден на улицата дъжд вали, всеки ден по един и същ път минавам. Всеки ден на прозореца стои момиче, в къща бяла. Прозрачна като от стькло. Къщата студена чувства се отдалеч. Тъжно стои момичето, момичето с тъмните очи. Сякаш чака нещо, някого...

Очите й са тъжни, косите разпуснати, красотата й безредна. Усмивка сякаш не познава, мъка е налегнала в душата й. Горката тя, кой ли е той? Кого ли чака? Личи си, тя е сама. Не знам какво е името й, но сякаш е госпожа Самота! И днес пак беше на прозореца, потънала в самота. Но днес друго зърнах аз, видях една сьлза таи прозрачна, като самата къща, студена... Но странно, отново заваля дъжд...