Поредното предателство 2

Беше петък-така дългоочаквания край на седмицата! Емилия отново бе тъжна, но подтискаше това чувство. Никои и не подозираше, но въпреки всичко раната неспирно кървеше и тя отчаяно търсеше лек! Мартина и бе предложила да отидат в петак на кафе с цялата компания, а след това да спят в една тяхна обща приятелка-Мануела. Еми реши да се съгласи, защото се надяваше поне тази нощ да забрави болката и нещастието и да се наслади на нощта… Но само да знаеше каква изненада и готвеше Мартина…
За да схванете по-добре ситуацията трябва да ви кажа, че Мартина от седмица ходеше с едно момче-Андрю. Но харесваше най-добрия му приятел –Мартин. И така цялата компания се беше разбрала да се събере в 19.30, за да отидат заедно в заведението. Дори за учудване на Емилия, тя си прекарваше добре. Тази вечер пускаха хубава музика, а и след двете мартинита и шестте текили, нямаше как иначе! Но сякаш сега нямаше сърце, само болката я караше да се чувства още жива! Въпреки, че бе обградена от хора, от приятели, тя се чувстваше сама! Да, отново сама! Така имаше нужда да я обича някой, да се интересува от нея! Та какви приятели имаше изобщо щом те не бяха забелязали колко много я боли. Защо я бяха предали хората, на коита държеше толкова много?!
Към 23 часа Мартина бутна Еми по рамото и тъй-като музиката беше много силна тя закрещя на ухото и:
- Еми, хайде с мен на вън!
- Защо? Къде ще ходим?
- Имам среща с Андрю! Ей сега в 23 и 15!
- Какво? Защо? Нали щяхме да спим в Монито!
- Ми, Да…
- Не ми казвай само, че Мартин ще идва!
- Ами…..
- По дяволите! За това ли ме извика? ...
- Какво трябваше да направя… на Мартин щеше да му е тъпо сам! Пак и ти се нуждаеш от “развлечение”!
- НЕ! Не се нуждая точно от безразборен секс с непознати!
- Та ти го познаваш.
- Да бе само по име… е*ати познанството.
- Не ми крещи в ухото! Вече нищо не мога да направя! Ще дойдеш ли с мен или не?
- Добре, въпреки че знам, че ще съжалявам за това!
В 23.30 вече четиримата бяха на път към Мануела. Тя беше със своя приятел в апартамента.. Да, нямаше второ мнение, че Мартин беше страшно чаровен и сладък. Еми разбираше защо Мартина харесваше това момче.
Към 3 часа през нощта вече всички единодушно решеха да си лягат. Еми се чувстваше адски неудобно, тъй като нейните приятелки бяха решили да я сватосат с Мартин и ги сложиха да спят на едно легло(пак и нямаше второ). Емилия не се бе чувствала по-нервна и притеснена. Та какво по дяволите можеше да се случи, когато “леко”пийнало момиче си легне с хубаво момче на едно легло-абсолютно всичко! Но колкото и до си мислите, че ви лъжа, самата истина е че те не правиха секс. Пък и Еми бе решила, че и пияна до безсъзнание, няма да върши простотии, които могат да имат големи последствия! В продължение на 1-2 часа тя и Мартин си говориха за най-различни неща. Всъщност си говореха само за да имат какво да правят. О тя просто не знаеше какво да каже, не и идваше на ум какво да го попита. Това може би се дължеше на нервността й. Все пак не всеки ден си лягаше с момче, с което се е запознала преди часове. Но лошо беше, че Емилия започваше да харесва това момче… и то много! Той беше адско сладък и имаше нещо адски симпатично в него. А очите му бяха като на котка-зелени и предизвикващи всичко в нея! Той я прегърна, сложи ръка на кръста й. И на нея й хареса. Нищо не каза, просто я притисна до себе си. А нямаше сили да го отблъсне, не искаше да го прави. Но Мартин не я целуна, галеше лицето й и си играеше с косите й. Но не! Нищо не можеше да има! Той й бе казал, тя знаеше. Знаеше, че има приятелка! Тя учеше в нейното училище, беше в съседния клас. Но Еми не я познаваше лично, дори в момента не се сещаше как изглежда. Но той беше така нежен… но едва ли чувстваше изобщо нещо към нея (та и как можеше). Той я погледна…Ооо защо я гледаше, така болеше. Сякаш забиваше хиляди остриета в сърцето й…