Последно прости

Защо, когато имам нужда от помощ, ми се забива нож в гърба?
Защо, когато искам да се изправя на крака, някои все ме спъва?
Защо винаги щом плача, никой не ме съжалява?
Зощо светът и тъй тежък, а аз съм толкова слаба?
Защо всички се смеят и веселят, а аз винаги плача, а душата ми се гърчи в болезнени ридания?
Защо винаги когато се усмихна, съдбата ми зашлевява плисница през лицето?
Защо винаги се боря, а печеля хули и сълзи?
Защо въобще живея и защо се чувствам тъй съвсем сама?
Защо щом погледна в огледалото виждам зло и глухи писъци звучат в съзнанието ми?
Защо винаги боли кагато обичаш и защо когато повярвам в някого, точно той ме предава?
Защо, когато продължиш напред сърцето ти се връща назад?
Защо аз не мога да бъда щастлива и защо всички ме подритват като отпадък?
Защо, когато казват те че ме обичат, ръгат сърцето ми с кинжали и щом смеят мои близки те да наричат все камъни към мене хвърлят?
Вярно е, че вече не полагам старите усилия и държа се жестоко, но защо те са тъй жестоки и нечестни?
Защо, кoгато падам в пропаст а провалът над мен надвиснал е, аз отново сам сама и безразлична?
Празнота!
И отново празнота!
С нищо друго не може да се определи туй което душата ми завзема.
Защо щом протягам ръце към Бога, някои се ме дърпа за краката?
Дори и частичка душа не ще ми остане!
Куха и безразлична ще се скитам по света, а съдбата всемогъща ще бе бичува всеки път щом протегна ръце!
Последно прости!