Прасенцето Джони

Това е история за едно малко прасенце, което живееше във ферма някъде из Странджа планина. Фермата западаше и скоро нямаше да остане нищо от нея. Това беше ясно както на стопанина, така и на самите животни. На нито ти, нито той имаха вина за това, просто времената бяха тежки.

Прасенцето се казваше Джони. То живееше в стара, но добре направена кочина заедно с останалите свине. Другите прасета го обичаха, а и той тях. Всеки ден те ядяха в мир и разбирателство от общата копаня в която господаря сипваше храната.

Джони не се интересуваше от слуховете, че фермата скоро ще бъде продадена. Такива мисли бяха далеч от него. Той беше щастлив с приятелите си. По цял ден грухтеше весело с тях, смееха се и въобще се забавляваха така както едни прасенца могат да се забавляват. Неизменна част от удоволствията беше и търкалянето в калта, но то бе характерно не само за младите, но и за по-възрастните прасета.

Един ден стопанинът решил да изкара свинките навън от фермата, на една хубава поляна в гората. Пътеката била силно обрасла със зеленина и скоро пътниците се изгубили. Било хубав летен ден. Накрая те се озовали до едно малко планинско езерце. Водата искряла от отразените лъчи на Слънцето, а на повърхността и плувало ято лебеди.

Джони веднага се вгледал в тях. Били толкова красиви и така леко се носели по водата. Те разговаряли за нещо помежду си, но вместо да крещят като патки, от човките им излизали нежни звуци или поне на Джони му се струвало така. Прасенцето никога не било виждало по-красиви същества. То се приближило и започнало да слуша за какво си говорели чудните птици. Те не му обърнали внимание и продължили да си контактуват, а то наострило ушички. След малко обаче осъзнало, че не разбира почти нищо. Лебедите говорили на сложен изискан език, а не като прасетата на местния диалект.

Точно беше решил да се отдалечи, когато при Джони дойде малко лебедче. То поздрави и се опита да върже разговор. Когато красивите думи достигнаха прасешките ушенца, Джони се стъписа и не можа да каже и думичка в отговор. Малко след това два по възрасти лебеда извикаха малкото лебедче и заедно с цялото ято излетяха. Джони остана със зинала зурла. Той не можеше да повярва, че красивото лебедче е обърнало внимание на прасе като него.

Когато се прибра в кочината, Джони започна да си мисли. Ами ако беше разменил няколко думи с красивото същество?! Можеше да станат приятели. Щяха да се срещат и да се веселят заедно нищо, че са различни животни, а той беше изпуснал шанса си.

На следващият ден се намериха купувачи за фермата. Още сутринта Джони побягна грухтейки към езерото с надежда да види лебедчето. Когато стигна, там нямаше никой. Цялото ято си беше отишло.

Джони се върна обратно при господаря си, който си събираше багажа. Прасенцето пъхна зурла в ръцете му и почна жално да грухти.

- Добре, - помисли си стопанинът - ще те взема със себе си и ще идем да си търсим късмета другаде.
Той се усмихна на розовото животинче и каза повече на себе, си от колкото на него:
- Хайде бързо, че новите собственици скоро ще дойдат.