Преминала през Ада - ІІІ част

Жоро се събуди от остра болка в главата. Отвори бавно очи и над себе си видя един от мъжете, които отведоха Нина. Младежът бързо се изправи. Никой не му попречи. Един от мъжете се приближи и му каза:
- За твое добро е да вземеш парите, които имаш и да офейкаш. Забрави какво си видял и забрави за приятелката си.
- Но...- Жоро огледа петимата мъже и продължи - Какво ще стане с нея?
- О, тя ще има добър живот и ще изкарва много пари... с тялото си - мъжът показа белите си зъби и злобно се ухили.
- Не! Та тя е още дете! Моля ви! Едва на 16 е!
- Нищо, затова пък е страшна сладурана. Ще изкарва добри пари... Сега се махай или ще те убием. Имаш касмет, че ти даваме право на избор. Помисли добре - тук лесно можеш да си намериш работа, а и жените си ги бива, така че не си пропилявай живота, заради една малка курва.
Гневът се надигна в Жоро, но той се овладя и каза:
- Добре... приемам. В крайна сметка си абсолютно прав. Жени колкото искаш! - Жоро се усмихна, но ако мъжът го познаваше добре, щеше да разбере, че под тази усмивка се крият стаени болка и гняв...
Жоро наистина тръгна да си търси работа, оправяше се горе-долу с езика и сякаш за него Нина не съществуваше. Нима никога не я беше обичал, нима не го интересуваше как е тя и къде се намира? Но... нека ние разберем къде беше Нина през цялото това време...

Колата спря и момичето беше грубо изтикано от нея. Поведоха я към малка срутена, тухлена сграда. Изкачиха един етаж и я бутнаха в стая, със застоял въздух и никакви прозорци. Ключалката щракна зад гърба й и Нина се озова заключена в отвратителна тъмна стая... и не беше сама.
- Яяя, вижте... Имаме си нова кукличка.
Малка газова лампа светна и пред погледа на Нина се откри ужасна гледка. На пода лежаха десетина момичета, облечени с къси рокли с дълбоки деколтета и с много грим по очите и устните си. Едно огледало беше закачено на стената срещу Нина. Всички я гледаха, а лицата им бяха студени и злобни.
- Виж ти...- каза друга - Новата си я бива. Ще направиш много пари с младостта и красотата си, сладурче!
- За какво говорите? - страх и погнуса обзеха Нина.
- От днес ти си една курва, сладурано! Искаш или не... ти си вече проститутка... Толкова си наивна!
Нина извика сякаш я бяха ранили с нож в сърцето. Свлече се на пода повтаряйки:
- Жоро, Жоро... къде си, Жоро! Къде сии!!!

Нина беше твърдо решила да не се поддаде на желанията на господарите си. Но след като я държаха гладна 5 дена и редовно я биеха, тя прие да им се подчини. Дадоха й прекалено къса, розова рокля, розово червило и сенки. Тя се облече и гримира, а красотата й още веднъж подразни другите:
- Бреей, че сме хубави. Закъде се гласиш така? Среща ли имаш?
Злобният им смях отврати Нина и тя поиска да тръгне за срещата с първия си клиент. Това беше най-отвратителния ден в живота й.
Клиентът й беше висок, хилав мъж с вид на професор. Той беше непохватен с жените и може би това беше късмет за Нина, защото беше доста нежен и срамежлив.
През целия ден се срещна с още трима, които обаче нямаха нищо общо с първия. Бяха груби, отвратителни зверове, които не се интересуваха от нищо друго, освен от собственото си удоволствие.
След като се върна в задушната стая, Нина се чувстваше толкова нещастна, умърсена, чувстваше се като пълен боклук. Идеше й да се самоубие, но не можеше... желанието й да се измъкне от тази дупка беше по-силно...
Скоро тя свикна с обидите на колежките си, но всяка вечер не можеше да преодолее чувството, че е умърсена и непотребна никому. Плачеше много и почти всяка сутрин я биеха, защото очите й бяха подути и клиентите не я харесваха...

Така годините се занизаха... първа, втора... вече трета година Нина не намираше начин да избяга от кошмара, в който беше попаднала. Всеки ден затъваше все повече и повече в мръсотия и забрава. Почти забрави колко млада и невинна беше преди, как за първи път беше изпитала любов, забрави всички срещи с Жоро и всички целувки, които си бяха подарили... а преди ги помнеше...
Сега поне господарите й имаха повече доверие и й позволяваха клиентите й да я дакарват с колите си. Те много добре занехе, че тя си нямаше никого нито в България, нито в Швейцария, нямаше и паспорт-нямаше къде да отиде.
Нина съзнаваше това и понякога си мислеше, че ще прекара цял живот като проститутка, и че всяка вечер ще се мъчи да заспи изтеразна от спомена за хилядите груби мъжки ръце, които я бяха докосвали. Отново ще изпитва вечер след вечер отвращението, което й носи всеки допир и целувка на мъжете, които обслужваше дневно... А така искаше да се махне, искаше да види своя Жоро, да бъде с него, той да я обича и защитава, но той беше изчезнал, и то безследно....

Един ден клиент дойде да я вземе от "дома" й. Нина се качи в хубава синя кола. Шофьорът й беше красив 23-24 годишен мъж. Щом момичето седна на седалката и отправи поглед към шофьора, очите му се впериха в нейните, а ръцете му се разтрепераха.
- Е, къде отиваме?- попита Нина.
- Ъъъ... у нас.
- Нямаш ли си приятелка?
- Не... ъъъ... имах.
Той запали колата и потегли. Спряха пред малка кооперация от апартаменти. Момчето отключи вратата и двамата влязоха. За да я въведе, той я хвана за раменете и усети как тръпка мина през тялото й. Лицето му помръкна, но той си даде вид, че нищо не е почувствал.
Нина видя малка стая с маса, легло, печка и два стола, а до вратата бяха приготвени два куфара.
- Защо са ти куфарите? - попита Нина, докато сваляше презрамките на роклята си.
Мъжът се приближи до нея, хвана ръката й, оправи презрамките на роклята й и каза:
- Нина... не ме ли позна? - той я гледаше с надежда в очите, но лицето му изразяваше тревога. - Мила, нима си ме забравила? Аз съм, Нина! Жоро!
Момичето остана като ударено от гръм. Гледаше в очите му и сякаш се мъчеше да прочете в тях дали този така променен, възмажал чевек наистина е Жоро.
Видял, че се съмнява, Жоро вдигна блузата си и й показа петънце, във формата на сърце. Видяла белега, който Жоро й беше показал преди толкова много време, тя извика и се хвърли на врата му.
- О, как те чащах, мили! Знаеш ли през какво минах! Знаеш ли какво преживях! Но... ти много си се променил... а аз мислех, че са те убили...
- Нее, пуснаха ме и ми казаха да забравя за теб, но аз не можах. Всеки ден мислех само за теб, мила, липсваше ми страшно много! Намерих си работа, не се плащаше много, но аз успях да събера доста добра сума, за да се върнем в България. Хайде, да тръгваме!
- Но как ще се върнем в България? Аз нямам паспорт!
- О, имаш! Той е в мен - каза Жоро и се ухили - мъжагите се оказаха доста глупави. Дори не ме претърсиха. Бях скрил паспортите ни в един таен джоб, за всеки случай... все пак късметът не може да ни е напуснал съвсем, нали?
Той й подаде паспорта и извади чифт дънки и блуза от куфара. Нина се облече и изтри грима си. Потеглиха след 15 минути.

След като пътуваха 2 дена, те най-после пристигнаха на летището. Сърцата им биеха лудо, докато чакаха самолета. Най-накрая той пристигна и след половин час двамата влюбени пътуваха към България. Любовта им се беше разгоряла с още по-голяма сила... сега биха предпочели да умрат, пред това да ги разделят.
Щом стъпиха в София - на българска земя, Нина и Жоро си отдъхнаха и се разплакаха. Последните 3 години бяха кошмарни за тях, но ето, че най-после лошото време беше към своя край... и за тях изгряваше слънцето!
Решиха да не се връщат в Плевен, а да заживеят в София. По чудо си намериха добро жилище и въпреки, че парите им бяха почти свършили, те бяха щастливи.
Нина завърши образованието си, а Жоро си намери работа в строителна фирма.

Най-накрая щастието им се усмихна и двамата заживяха като мъж и жена - спокойно и заобиколени от двете си прекрасни деца - Натали и Симона. Старите години бяха почти забравени, защото Жоро не споменаваше нищо на Нина за срамното им минало. Сега те бяха заедно и това беше най-важното.

- Жорж - каза един ден Нина - аз така и не ти благодарих за любовта и предаността ти. Ако не беше ти още щях да съм в оная дупка и да работя като...
- Шшшт... направих го и не съжалявам. А и ти редовно ми се отблагодаряваш като си до мен, като си ми вярна и ме обичаш. Ти осмисляш живота ми, мила. Обичам те!
- И аз те обичам! Много, много, много! Преминах през Ада, но ти бише до мен, не ме остави като другите. Щастлива съм, че сме заедно...
Той я притегли към себе си, прегърна я и зарови лице в буйните й къдрици. Тя се разрида, но Жоро я погледна нежно и изтри сълзите й:
- Хайде да отидем да вземем Натали от детската градина - продума той с усмивка.
Хвана ръката й и двамата бързо се сляха с хилядите хора по улицата...