Агресията

В днешно време все повече хора са определяни като агресивни, но просто светът, в който живеем ни налага, за да успеем, да проявим силата на своята личност, а това най-често се изразява в агресивно отношение към околните. Агресията е проява на слаб характер или точно обратното - тя е типична за силните и волеви личности... Двете позиции могат да бъдат достатъчно добре аргументирани, за да повярваме и в едната и в другата.

Агресията е подтискана от много хора, но това, че не я показваме не значи, че нея я няма, а понякога е по-добре да я изразяваме, защото всяко чувство което се подтискано, накрая избива много по-силно... Агресията се поражда най-вече от провалите. Трудил си се над нещо много, много време и накрая то просто рухва. И какво? - Ами съсипан си! Обвиняваш себе си, а хората които те успокояват изглеждат смешни, защото в повечето случаи дори не са искрени, но това, предполагам, почти всички са го осъзнали , тъй като живеем във време, в което царуват лицемерието и злобата. За да се изправим срещу всичко това, ние прояввяваме, така наречената "агресия", защото човекът, макар и смятан за най-цивилизованото същество, понякого се принизява и става като животните, борещи се за оцеляване...И какво всъщност става с теб? Превръщаш се в нещо различно, но си мислиш, че си си ти? Агресията не носи успех. Не, напротив. Може би за кратко да, чувстваш се силен и непобедим, чувстваш, че колкото по-агресивен си, толкова повече "могъщество" тече във вените ти, но агресията носи само едно сигурно нещо и то е - самота. Обзет от агресията, човек забравя за истински стойностните и важни неща в живота - семейството, приятелите... Хората започват да те изолират поради твоето на моменти "брутално" отношение към тях, а ти оставаш сам със своята слаба личност...