Каква полза за човека, ако придобие цял свят, но повреди душата си?

Ние, хората, имаме различни стремежи и различни разбирания за истинското щастие. Понякога обаче сами не знаем какво си пожелаваме. Борим се за материално благополучие и не се спираме пред нищо, докато не го постигнем. А струва ли си да придобием цял свят, но да сме повредили душата си? Може би е време да обърнем поглед навътре в себе си и да открием какви духовни нужди имаме; да открием истински стойностното за нас, а не да се обграждаме с купища пари и да се самозалъгваме, че сме получили всичко на този свят и че по-хубаво от материалното няма.

Аз съм съгласна с фразата, че „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Но къде пише, че мечтите непременно означават имуществено състояние? Не можем ли да си помечтаем малко за истинска любов, за верни приятели, за чаша топъл чай в студеното зимно време? Малките и на пръв поглед незначими неща са много по-стойностни от големите и в същността си безсмислени цели. Понякога самите ние не можем да преценим от какво имаме най-голяма нужда и затова, опитвайки се да запълним сякаш нарастващата празнина, пожелаваме нещо материално. Много по-лесно би ни било, ако се вслушаме във вътрешното си Аз и му се доверим.

Днес има десетки филми и книги, които ни запознават с последиците от тръгване по грешния път към щастието. Когато осъществим мечтите си, когато сме достигнали до върха, ние сме удовлетворени от постигнатото. Гордеем се със себе си. Ала там, горе, добре ли се чувстваме всъщност? Това ли е, което винаги сме искали? Или може би очакванията ни са били малко по-различни? Усещаме самотата, липсват ни хората, над които толкова дълго сме искали да се издигнем. И настъпва моментът, в който решаваме да се върнем назад, да живеем по старому. Но не е сигурно дали ще ни бъде дадена тази златна възможност, дали не е прекалено късно за прошка и разкаяние. Навярно трябва по-добре да се замисляме над нещата, които искаме и над нещата, от които отчаяно се нуждаем.

Има обаче и такива от нас, които не само допускат ужасната грешка да заменят духовното за материалното, но се и самозабравят до такава степен, че възможността да започнат да водят пълноценен живот отново е безвъзвратно изгубена. Това са хората, чието разбиране за щастие е направо жалко - те се чувстват щастливи и удовлетворени от многото пари, маркови дрехи, лъскави коли и скъпи бижута. И колкото повече имат, толкова по-доволни са те от себе си. Това е всичко. Ценностната им система се е изменила до неузнаваемост. Сякаш са изгубили единственото, което различава човекът от останалите живи същества в природата - изгубили са душевността си. Нима всичките пари на света могат да компенсират чувствата любов, тъга, състрадание, притеснение, приятелска обич и разбиране? Заслужава ли си тази замяна? Май повече губим, отколкото печелим.

Ние, хората, сме много различни. Гледаме на света от какви ли не страни. Затова и го тълкуваме всеки по свой си начин. Но има едно нещо, което ни обединява - общата цел да намерим щастието си. Готови сме на всичко за него, но понякога не усещаме, че сме се отклонили от трудния път за осъществяване на така жадуваната мечта. Човешко е да се борим с всички сили за своето щастие, но да повредим душата си, то това е нечовешки висока цена и не си струва да я заплащаме.