Пред съда на твоята любов

Седя самотна и си спомням за миналото и осъзнавам, че не съм същата, сега остана само сянката от предишния ми образ. Тогава, когато бях силна и решителна, когато вярвах в истинската любов, когато носех само щастие на хората около мен. А срещнах много хора, доста от тях обикнах, но винаги чувствах празнота. Но може би не съм обичала истински, така че чувствата да разърсят целия ми свят за секунда.

И после се появи ти и аз се почувствах цяла, както не се бях чувствала никога, а само бях мечтала. Открих какво означава да виждаш щастието в нечие лице. В теб аз виждах всичко, към което някога съм се стремила и се почувствах жива. Исках да сме щастливи, никога да не ме караш да страдам, а и за секунда не помислих, че точна аз ще съм тази, която ще ранява.

Сега съм друга, сега съм затворница в името на тази обич...

А съдът е твоето сърце, твоята любов. Кой ще пледира „виновна”- разбитата ти душа? Защо ли питам, сигурно ще е тя, ако все още са и останали сили отново да се срещне с мен. Срещу мен ще се изправят и най-жестоките свидетели- спомените, които няма да имат жалост, които ще разкажат за моите престъпления.

Очите ти си спомнят всеки път, когато си тръгвах, а тe ме молеха да спра и остана с теб. Те помнят как ме виждаха да плача и усещаха и своите сълзи. Те първи разбраха колко те обичам и ще са осъдени до последния ти дъх да виждат тази забранена обич. Очите ти угаснаха от болка, направиха тази жертва в името на любовта.

Устните ти също ме осъждат, защото останаха самотни през нощта. Те също бяха излъгани и принесени в жертва на любовта ни. Все още помнят нашите целувки и носят белезите от забраненото. Те още изгарят в пожара на една любов.

Ръцете ти сега са празни, запазили формата на тялото ми. И те ме обвиняват, защото още чакат своята прощална прегръдка и не вярват, че са излъгани жестоко. Те няма да прегръщат с любов и пак виновната съм аз.

Дори сърцето ти е тук, крещи, че съм виновна, защото го убих без жал. Накарах го да ме обикне, а след това си тръгнах, без да чуя неговия стон.

След хилядите обвинения аз няма да се защитя. Пред съда на твоята любов, аз се признавам за „ВИНОВНА” и крещя, за да ме осъдиш по-жестоко.

Виновна съм, че те обичам до лудост. Виновна съм, че нямах сили да си тръгна преди да ме обикнеш. Виновна съм за всяка причинена болка, за всичките изплакани сълзи. Но най-виновна съм, че още те желая и няма да изчезна от живота ти.

Е любов, сърце, съдете ме, аз чакам вашата присъда.