В целия си съзнателен живот, човек бърза. Все бързаме, но за къде? Колкото повече растем, бързаме все повече и повече. Първо бързаме за първите шестици в училище, после бързаме за първата любов, първата целувка, първият секс. След това да завършим училище, да завършим университета, да се оженим, да намерим перфектната работа. И всичко това за какво, питам се. Изглежда сякаш бързаме за да умрем по-бързо. И тази вечер не мога да спя, но си спомних как нямаше такива вечери, когато бях на село. Бях още хлапе, дните ми минаваха спокойно, не бързах за никъде, но все пак усещах бързината на града. Усещах неспокойствието, което той издава. Отидех ли на село, сякаш някаква черна дупка ме всмукваше и оставах летаргичен за няколкото дни там. Спях спокойно, не бързах да стана сутрин, но все пак го правех, защото бях по-бодър отвсякога. Закусвах и бях готов за игра. Не знам дали искам да съм отново дете, да преживявам всичките болки и тревоги наново, но със сигурност искам да си върна част от онова спокойствие, което имах тогава. За да мога да спя вечер, за да мога и аз да сънувам приказната дама в поле от глухарчета. Защото засега вятърът ги раздухва и така ме заслепява, не мога да я зърна. Може би, не е дошло времето. Може би, всеки като мен, на моята възраст търси спокойствието. И бих се успокоил ако знаех, че със сигурност ще го намеря някой ден. Но откъде да знам. Кой може да ми каже? Ето. Отново бързам, бързам да разбера истината... И тя е някъде там, чака да я открием. :) А в моментите, когато съм спокоен и сякаш нищо не може да ме тласне от това състояние, хората се отричат от мен. Ставам прекалено различен за тях, "прекалено бавен". Но аз не съм бавен, аз просто не бързам колкото вас. Не искам да умирам, не искам да живея вечно, не искам да спя с всички жени на света, не искам да съм нито най-богатия, нито най-красивия или умния. За къде да бързам? Получил съм това, което е трябвало, което съм си заслужил. И сега го използвам. Усъвършенствам се малко по малко, напредвам бавно, но го правя. Май и тази вечер ще прекарам в чудене дали съм спокоен или точно спокойствието ми липсва. Дали бързам като всички останали и това ме изнервя. Или пък съм спокоен и бързината на останалия свят ме задушава. Сякаш съм в стъклено кълбо, а около мен обикалят, в кръг, бързащи хора. Задушавам се от самата гледка. Едва ли е клаустрофобия, никога досега не съм я имал. Защо не мога да спя? Дали ще ме приемат в НАТФИЗ? Дали някой ще прочете всичко това? Часът е 2:59, сам съм в стаята. Дишам учестено, а светлината от монитора леко осветява грозноватото ми, наболо с брада лице. Часът е вече 3:00, замислям се дали да не си лягам, но изпод заспалия ми поглед се крие безсънието, което казва не. Часът е 3:01 пиша поредното изречение без смисъл, което няма да намери своят смисъл докато не свърши. Часът е 3:02, време е за лягане, но никой вече не ляга по това време. Часът е 3:02, чакам да стане 3:03. Часът е 3:03 мисля да се самоубия... Целият свят се вълнува от атомни бомби, СПИН, кой е гей, кой с кого е спал и кой колко пари има. Чудя се, дали някога някой ще попита друг, "как си" и наистина ще се интересува от отговора. Дали САЩ ще помагат на страните от третия свят без да се интересуват от собствените си облаги. Дали България ще е на последно място по корупция в Европейския съюз. Дали ще имам деца, а коя ще е майка им? Какво ще е бъдещето им.... Бързам!

Лека Нощ!!!

Epitaph
28 Юли 2008 г.

Коментари: 1
Shemet_ #1, 29 Юли 2008 г.
повече сън ще ти се отрази страхотно!