Имам кофти вкус в устата. Вкус на гнус, болка, раздяла, може би смърт. Със сигурност е края на едно чувство. Чувството на цялост, долетяло за няколкото дни, които прекарах усмихвайки се на птиците и дърветата. И сега искам да руша, сякаш изпразвайки и унищожавайки животите на другите ще запълня своя. Нямам идея какво всъщност искам, какво търся. Знам само, че съм на кръстопът. Капитан на кораб застанал между два острова и вперил поглед във мигащите светлини на фаровете. Нямам никаква представа какво се крие на тези острови. Картите ще разкрие съдбата. Единственото, което знам със сигурност е, че никой от двата острова няма да направи нищо за да ме привлече за себе си. Те са съвършено различни и разглеждайки единия, все повече забравям за другия. Но когато си спомня, не мога да му обърна гръб. Дали да не затворя очи и просто да поема някоя посока. Но ако това се окаже островът изпълнен с още по-голяма болка и мизерстване. Не мога да рискувам животите на останалия ми екипаж. Изстрадали са достатъчно заради собствената ми глупост. Остава ни храна за няколко дни, така че трябва да решавам бързо. Някои от тях вече негодуват, като отказват да изпълняват задълженията си.Не съм спал от дни, не съм се и хранил като хората скоро, но това няма значение, защото ми липсва апетит. Преглъщам сухо и се появява отново този вкус, просто за да напомни на себе си. Поглеждам последователно островите, затварям очи и поемам дълбоко дъх. Малка, кристална сълза се отронва от лицето ми и пада на дървения под. Корабът се поклаща, морето е спокойно, но времето тече. Островите стоят все така неподвижно, отказвайки да ме разберат. Може би ако разбирах сам себе си, бих могъл да поговоря с тях, с надеждата, че поне единият ще разкрие тайните си. Не обичам да рискувам, а може би обичам, но съм бил сляп твърде дълго и не познавам себе си. Каквато и да е истината, трябва скоро да взема решение. Нещо капе по земята, поглеждам и виждам локва кръв. В огледалото – лицето ми е пребледняло, а от носа ми шурти червеното. Запушвам носа си с кърпичка. Нервната ми система отказва да работи. Понякога се чувствам сякаш животът ми свършва. Обзема ме ужас, че всичко изведнъж може да изчезне. Но когато на другия ден се събудя, ме връхлита разочарованието, затова че съм оцелял още един ден. Истината е че ми писна да наказвам себе си, заради грешките на другите. Захвърлям капитанската шапка, нека друг управлява кораба. Но нали така някой ще управлява и мен, не мога да го позволя. Повдигам шапката от земята, изтупвам я от праха и я слагам на главата си. Отново гнусния вкус в устата ми напомня за проблема. Всички тайни изчезват.Появяват се под формата на въпроси. Кой от островите да избера? Или е по-добре да забравя за тях и да продължа към следваща земя...

DIGHeaD
13 Авг 2008 г.

Коментари: 13
crazy_teen4e #1, 14 Авг 2008 г.
Престани да се въртиш в кръг.
DIGHeaD #2, 14 Авг 2008 г.
как?
crazy_teen4e #3, 14 Авг 2008 г.
Ще го направиш на триъгълник и ще излезеш от някой ъгъл...
DIGHeaD #4, 14 Авг 2008 г.
на теория винаги е лесно
crazy_teen4e #5, 14 Авг 2008 г.
И аз съм била в кръг.Винаги има как,просто още не си намерил начина.
DIGHeaD #6, 14 Авг 2008 г.
ami..
crazy_teen4e #7, 14 Авг 2008 г.
„Един отива при своя ближен,защото дири себе си,а друг-защото би желал да се избави от себе си.Вашата лоша обич към себе си прави самотността ми тъмница.” (Фридрих Ницше)
DIGHeaD #8, 14 Авг 2008 г.
ами.. нз какво да отгворя на това..все пак с Ницше не трябва да се прекалява..
Servantes #9, 14 Авг 2008 г.
Слушай момичето кво ти говори..
DIGHeaD #10, 14 Авг 2008 г.
винаги съм я слушал, просто рядко се вслушвам
crazy_teen4e #11, 15 Авг 2008 г.
По-добре да прекалиш с Ницше,отколкото с нещо друго хахах...Решението да престанеш да се въртиш в кръг се крие в тези няколко изречения.То решенията на повечето проблеми могат да бъдат дадени от Ницше,но това е отделен въпрос.За жалост не е жив...
DIGHeaD #12, 15 Авг 2008 г.
има един филм... там едно момче беше прекалило с Ницше и беше спряло да говори..нещо като протест срещу действителността... накрая проговори.. тоест в каквото и да вярваш, накрая всичко се оказва пълна глупост
crazy_teen4e #13, 16 Авг 2008 г.
И сестра ми това ми каза оня ден.Че съм щяла да се чална съвсем.И на нея казаха-няма накъде повече да се влоша,спокойно