Сърцата говорят всички езици

Бях на една страхотна екскурзия с учебна цел в Кралство Испания. Бяхме една огромна група българи (на по 15-16 години) изучавали усилено испански език. А освен нас имаше и група от Унгария, Чехия и Русия.
Най-интересно ми беше да разговарям с чужденците. Учихме се едни други на родният си език. Беше невероятно забавно как чехите седят сгушени до мен и слушат как говоря на български. После произнасят някоя чута дума, а аз им обяснявам какво значи. Изпълвах се със радост когато някой унгарец ми кажеше "Здравей? Как си?"
За жалост моята ваканция бе на привършване. Първи си бяха заминали чехите и помня как цяла нощ аз и двама руснаци седяхме и се тъгувахме за тях.
Последната ни вечер заедно, аз, чакайки да влезна в огромната зала за церемонията по изпращане, видях една унгарка да плаче. Две приятелки я утешаваха и й говореха нещо на унгарски. Аз не зная унгарски и нищо не разбирах. Но сърцето разбра. Момичето плачеше тъй като и тя както всички не искаше да се разделяме. За секунди тя ми стана по близка от всякога. Не знаех името и, преди дори не я забелязвах. И тогава отидох и я прегърнах, изричайки на испански:
- Te entiendo muy bien (Разбирам те много добре)!
Тя остана изненадана от този спонтанен жест, но се зарадва. Цяла вечер се обръщаше към мен и ми се усмихваше, знаещо. Аз вече я обичах.
На следващият ден по обед, автобусът за унгарците пристигна. Щеше да ги отведе на летището, а там ги чакаше самолет за Унгария. Застанах до автобуса и започнах да плача. Един унгарец, който харесвах, дойде, прегърна ме и помоли:
- No llores, por favor!(Не плачи моля те)!
Седях там и не исках да го пусна. След минута той и момичето от снощи вече бяха в автобуса. Тя се усмихна и помаха за последно. Аз заплаках още по-силно.
В този момент автобусът тръгна, а аз го проследих с поглед. Имах да им кажа толкова много неща, а не успях. Но мисля че и двамата са разбрали много добре какво чувствам-все пак сърцата знаят всички езици...