Мисъл под чехъл

Мисъл под чехъл или да те е страх да си кажеш мнението. Страх от това да сгрешиш, да излезеш виновен или още повече глупак.
От какво да ме е страх, че някой ще прочете, какво мисля и ще си каже "-Абе мани, тоя е глупак".
Е, имам право да бъда себе си, това включва да бъда и глупак. Да бъда всичко отричано или всичко, което някога еди кой си е харесвал и усещал. Имам правото да бъда всичко излъгано и изоставено. И понякога съм точно това. Чудя се защо съм сам, защо стоя на 1 място. А отговорът е бил пред мен, през цялото време. Понякога телата ни бързат толкова, че някъде по пътя, по който вървим, губим душите си. И тогава идва моментът, в който спираме, стоим сами и ги изчакваме. Грешка е, когато се застоим прекалено дълго и оставим душите ни да ни водят. Тогава се чувстваме празни и изостанали.

И сега стоя сам в нощта, заобиколен от книги, мислейки за глупости. Чувствам се точно по горе-описания начин и чакам душата си. Възниква въпросът, дали случайно тя може да ме е задминала и аз да си чакам напразно. Факт е, че от доста време я чакам, или доста съм бързал, или тя е далеч пред мен. И докато се чудя, дали е едното, или другото, ми остава единствено надеждата, че ако съм я пропуснал, когато умра, душата ми вече ще бъде в Рая.


"Тя е музата, мечтата. Тя е част от съдбата, тя е в мен и в цветята.Тя е и в светлината. Тя е лъч. Тя е мост..."