Искаш ли да танцуваме? 1част

Пролетният топъл дъжд носеше успокоение. В тази съботна вечер учениците от местното училище се бяха събрали, за да отпразнуват победата на женския волейболен отбор- шампионки на града. Обстановката беше празнична. Многото усмихнати лица също допринасяха за това. Навсякъде имаше цветни балони, светлинни ефекти и най-важното за този ден- всички бяха заедно.
Рени беше чаровно седемнайсет годишно момиче- очите й бяха тъмно кафяви и лъчезарни, а вечно усмихнатото й лице заразяваше всички около нея. Отлична ученичка и добър спортист, тя бе щастлива тази вечер, защото беше с приятелите си и се забавляваше. Волейболният отбор нямаше да победи, ако не беше добрата игра на Рени. Всеки идваше да я поздрави за техничната игра и успеха, който е постигнала.
Купона вървеше подобаващо и всички бяха доволни. Във вихъра на танца бяха както ученици така и учители. Всички се бяха отдали на щурите танци, а някой изявяваха желание да изпеят песен, за да поздравят любимия си клас. Такова събитие не се беше случвало от доста години и за това редките празници бяха още по-специални.
Волейболистката беше на една маса със своите съученици. Тя стана и се запъти към бара.
- Рени, моля те вземи ми един джин- каза учтиво Стоян- най -добрия приятел на Рени.
Минавайки през дансинга, за да стигне до бара, момичето направи няколко движения в такт с музиката.
- Може ли един джин? – усмихна се Рени.
- Дай да ти видя личната карта- пошегува се Мартин, братовчеда на Рени, който също учеше в нейното училище. Освен барман, Марто изпълняваше ролята и на DJ.
Тя взе питието и тръгна обратно към масата, на която седеше. Пуснаха една от любимите й песни. Момичето се огледа и видя Тошко. Тя се приближи към него и го хвана с една ръка, а в другата държеше джина.
- Рени, недей. Искам да седна, до сега танцувах.
Тя го пусна и с бърза крачка отиде до масата, за да остави чашата, а след това още по-бързо излезе навън. Тошко я последва. Момичето седна на една пейка и погледна звездите. Момчето сложи ръка на рамото й.
- Рени, добре ли си? – попита плахо той.
- Да- отговори несигурно тя.
- Може ли да седна до теб?
- Ако искаш...
Тошко седна близо до нея и я погледна, но тя гледаше на друга страна. По лицето й се търкулната няколко сълзи.
- Защо дойде тук? Всичко наред ли е?
- Стана ми задушно и излязох навън. – момичето продължаваше да гледа в другата посока.
- Рени... може ли да ме погледнеш?
Тя се обърна и на лицето й стоеше най- лъчезарната усмивка и нямаше следа от сълзите й.
- Извинявай, че не танцувах с теб. Исках да седна, защото не съм спрял да танцувам и се изморих.
- Няма нищо, ти не си длъжен да танцуваш с мен. Това е твой избор.
Той я погледна натъжено и продължи:
- Благодарение на теб сме се събрали тази вечер, а аз пропуснах възможността да танцувам с теб. Как си прекарваш? – Тошко смени темата.
- Заслугата за това празненство не е само моя. Аз направих това, което мога и се радвам, че помогнах. – Освен добрата й игра, която допринесе за победата, Рени беше и от хората, които организираха и направиха всичко възможно, за да може тази вечер да се помни дълго. – Радвам се, че всички се забавляват. Ти как си? Защо си тук?
- Видях когато излезе и дойдох да видя дали си добре.
- Добре съм. – прекъсна го тя.
- Аз имам ли вина за това, че ти си тук? Наистина съжалявам. - Тошко я гледаше право в очите.
- Няма за какво да съжаляваш. Малко ми стана кофти, защото точно тази песен е една от любимите ми и исках да танцувам, но ти ми отказа.
- Знам, че харесваш тази песен и съжалявам, че отказах да танцуваме. Знам, че се почувства пренебрегната и затова си тук.
- Изобщо не знаеш как се чувствам-промърмори момичето. – свършила работа. – тя отново се усмихна.
Той смени темата:
- Тази вечер е толкова специална и красива. Радвам се, че всички сме се събрали заедно.
- Аз също се радвам. Хубаво е, че ти се забавляваш.
- А ти не се ли забавляваш? – учудено попита Тошко.
- Забавлявам се...- неуверено отговори волейболистката.
- Има нещо, което те тревожи и не можеш да го скриеш с усмивката си. Виждам тъгата в очите ти. Кажи ми какво има? – загрижено попита той.
- Нищо няма, всичко е наред. – тя отново се усмихна. - Не искам да те занимавам с глупости и да говоря неуместни неща.
- Ти не ме занимаваш, ако ме занимаваш - то е по мое желание. Сподели ми какво те притеснява?
- Радвам се, че днес всички се събрахме. Всички танцуват и се забавляват. Като видя, че са щастливи на мен ми става приятно. Не обичам завистта, но понякога малко завиждам на тези хора, защото са заедно, а аз съм сама – тя го погледна тъжно.
- Рени – Тошко си пое въздух – ти не си сама. Всички много те обичаме и се радваме, че направи този ден реален. Не знам какво щях да правя ако не те познавах. Ти си толкова добър и весел човек. Внасяш радост в деня ми.
- Хахаха –Рени се засмя леко.
- Какво? Да съм казал нещо смешно? Аз съм искрен с теб.
- Благодаря ви, че сте до мен и ме подкрепяте във всичко. Кажи ти как си? – тя „пряхвърли топката\" на него.
- Вечерта е прекрасна благодарение на теб. Аз бивам.
- Ние с теб си приличаме. Дори да не си добре няма да кажеш, а ако споделиш какво те притеснява няма да кажеш всичко.
Тошко въздъхна тежко и каза:
- Много бих се радвал ако поне малко приличах на теб.
- Ще споделиш ли с мен какво не е наред?
- Имам дом, семейство, приятели, уча, забавлявам се. Не би трябвало да се оплаквам.
Рени го прекъсна:
- Това не е оплакване. Просто споделяш с приятел.
- Всяка сутрин когато се събудя съм голям щастливец. Имам правото да живея и се радвам на всичко, което ми предоставя живота. Както тази вечер- ще я помня винаги.
- Мисля, че теб те тревожи нещо. Недей да увърташ.
- Понякога сякаш се депресирам – ставам тъжен и се чувствам самотен. Има едно момиче - Тошко замълча за секунди- тя винаги е била до мен, но в същия момент далеч на хиляди километри. Не мога да я прегърна и да бъда с нея. Не мога да я погледна без да почувствам хилядите танцуващи пеперуди в корема ми. Всички ми казват, че съм силен човек, но всъщност съм слабак- тъгата беше изписана на лицето му.
- Нали си чувал приказката „Живеят само силните, другите просто съществуват”.
- Рени- той се усмихна- Лесно е да кажеш това, но да действаш е много трудно, особенно когато е намесен още някой. Самият аз винаги давам разни съвети и се радвам, когато мога да помогна на някого. Има много смели хора, които просто не осъзнават, но щом разберат действат и в повечето случай са щастливи.
- А теб от какво те е страх?
- Това момиче е много скъпо за мен. Не мога просто така да отида и да й кажа какво изпитвам към нея. Познавам я много добре, но не знам как би реагирала, ако й призная чувствата си.
- Ако ти е истинска приятелка даже да не отвърне на чувствата ти, тя не трабвя да те остави. Просто трябва да опиташ- или ще я спечелиш като нещо повече от приятелка, или просто ще сте наясно един с друг. Нормално е да се отдръпне, но това не означава, че тя не те харесва като човек, като приятел.
- Не мога да предам приятелството ни. Не мога просто така да й кажа всичко, което е в сърцето ми.
- Донякъде си прав, но трябва да преследваш щастието си.
- А ако разваля нещата?
- Отношенията на хората са сложно нещо, но защо тази вечер не се забавляваш, а се натъжаваш заради това момиче?
- Забавлявам се, но тя е тук тази вечер. Много бих искал да споделя един танц с нея, но ако я поканя да танцуваме ще сме прекалено близо един до друг и не знам какво мога да направя, а не искам после да съжалявам.
- Ако не опиташ няма да разбереш дали ще съжаляваш или не...
- Не можеш да ме разбереш...
Докато Тошко изричаше тези думи, Рени си помисли „Напротив- разбирам! Ти си до мен и искам да те прегърна и да ти кажа какво чувствам, но вече съм убедена, че не трябва да го правя...”