Искаш ли да танцуваме? 2част

Рени и Тошко се познаваха от 4 години. След кандидатстването си след 7клас и двамата бяха приети в едно училище, в един клас. Сега вече бяха 11 клас. В началото те дори не си говориха, но с времето се сближиха доста. Освен за уроците в училище, те си говориха и за лични неща. И двамата бяха много весели и усмихнати хора и рядко можеше да се разбере кога нещо ги тревожи.
- Трябва да отидеш и да я поканиш на танц, да усетиш щастието с нея и да разбереш какво може да бъде твое- Рени го надъхваше да действа.Тя искаше той да е щастлив независимо, че щеше да е с друга.
- Не мога да го направя... Цяла вечер танцувам и с едно око наблюдавам и нея.Вътрешно се измъчвам.
Момичето не знаеше какво да му каже. Тошко продължи да говори:
- Знаеш ли какво ми направи впечатление тази вечер?
- Какво? – любопитно попита тя.
- На всяка по-бавна песен или балада ти изчезваше от дансинга. Защо?
- Не знам. Може би е съвпадение.
- Не е съвпадение... Нарочно го правеше. Какво има?
- Стана ми малко тъжно. Никой не ме покани на нито един танц и след третата песен се сдухах съвсем. Не че съм си мислила, че някой ще ме покани, но го исках. Има едно момче – тя замълча за малко- ... цяла вечер се забавлява и аз се радвам затова, но много го изревнувах. Хаха голяма глупачка съм.
- Любовта понякога прави хората глупави, но ти си умно момиче. Момчето знае ли, че го ревнуваш?
- Не... защо трябва да знае? Той не знае за чувствата ми, а аз даже го ревнувам. Това е смешно.
- До преди малко ме окуражаваше да призная чувствата си на момичето, но в действителност ти няма да направиш това към момчето, което е в мислите ти.
- Точно това е. Страх ме е и единственото, което мога да направя е да насърчавам хората в това, което правят за добро. Аз играя на сигурно. Стига ми да виждам това момче, че е добре, че е щастлив, а ако има проблем винаги ще му помогна.
- Не трябва да се задоволяваш с малкото. Трябва да се бориш за щастието си.
- А ако той не е щастлив с мен?
- Не бъди черногледа. Няма да разбереш, ако не опиташ. Живота обича смелите, нали така? – Тошко погледна Рени сякаш искаше да каже още нещо – До преди малко ти ме подкрепяше, а сега аз правя същото за теб, но нито един от двамата няма смелост да рискува.
- Това не е риск. Можем да загубим приятелствата на хората, които обичаме, а с това не се рискува.
- Права си, но трябва да живеем с мисълта за нещо по-добро... – и преди да каже нещо друго, телефона на момчето звънна.- Да.... с Рени сме навън.... Добре, ще дойда след малко. Чао.
- Рени, Тяната ми се обади, за да ми каже, че господина по физическо ме търси. Трябва да отида в залата. Ти ще дойдеш ли с мен?
- Ще остана още малко тук.
- Да остана ли с теб?
- Не, не. Върви.
- Извинявай за притеснението. Може би искаше да останеш сама, а аз дойдох.
- Радвам се, че дойде.
- По-късно пак ще се видим.- Тошко тръгна.
Момчето направи 5-6 крачки и се обърна. В този момент Рени също се бе обърнала, за да види как той си отива. Двамата се спогледаха и както винаги усмивките стояха по лицата им. Тошко отиде в залата.
Волейболистката остана сама в тази така красива вечер. Тя погледна към звездите и по лицето й се търкулнаха няколко сълзи. Момичето постоя сама, но не след дълго стана и тръгна към залата. Още от далеч се чуваше музиката и се усещаше веселото настроение.
- Рени, къде изчезна? – попита угрижено Стоян.
- Бях малко навън – както винаги тя се усмихна лъчезарно – Виждам, че купона е във вихъра си.
- Разбира се. Тошко те търсеше.
- Моля? – тя не чу какво каза Стоян, защото в залата беше доста шумно и не се чуваше добре.
- Тошко те търсеше преди малко.
- Добре. – Рени се огледа....