-Моля за малко внимание – Марто спря музиката, а господина по физическо беше взел микрофона в своите ръце-Страхотно е, че тази вечер всички сме се събрали тук и сме заедно-ученици и учители се забавляват на едно място. Причината да се съберем е много хубава-победата на волейболния отбор на момичетата.
-Браво, браво-всички ръкопляскаха
-Искам да благодаря на момичетата от отбора. Те ни донесоха радост и гордост и не ни разочароваха по никакъв начин. С присъствието си тук показваме своята подкрепа и уважение към отбора. Всяко едно момиче показа добра игра и колко сладка може да е победата. Всички сме съгласни, че само едно момиче допринесе най-много за победата. Искам при мен да извикам най-добрата волейболистка, която е тук. Рени, ела тук.
-Браво, браво! -Всички бяха на крака и бурно аплодираха своята любимка.
Момичето стоеше стъписано. Това бе голяма изненада за нея. Тя отиде до господина.
-Рени, поздравявам те! Имам нещо за теб-той се обърна към Марто и взе една грамота, която беше направена саморъчно от ученици. – Това е за теб от всички нас. Един малък жест от сърце.
-Наистина ме изненадахте. Благодаря ви! Благодарение на вашата подкрепа съм тук. Разбира се и на моята добра игра – момичето се засмя – Тази награда е и за другите момичета от отбора, защото сама нямаше да се справя. Това е колективна игра, а ние доказахме, че можем да бъдем добри заедно. Благодаря ви! Нека купонът продължи.
Господина я ръкостиска, а тя го прегърна от радост. Веселото момиче тръгна към масата си.
-Рени, браво!-Стоян я поздрави и я гушна.
-Хайде всички на дансинга-каза Марто-Тази песен е специален поздрав за Рени. Гордея се с теб братовчедке.
Никой нямаше показания за умора от танците и всички се движиха в такт с музиката. Песента свърши и усмихнатата чаровница отиде да благодари на братовчед си.
-Марто ти си един от хората, които са ме подкрепяли винаги. Благодаря ти.
-Няма за какво-той я целуна по челото.
-Рени, поздравления.
Тя се обърна и видя Тошко.
-Извинявай, че те оставих сама на пейката, но трябваше да дам грамотата на господина без да разбереш.
-Ти си знаел за това?
-Разбира се! Радвам се, че успяхме да те изненадаме. И извинявай, че отвън те натъжих.
-Наистина останах приятно изненадана. Може ли да подържиш грамотата за малко.
-Да.
Рени тръгна към дансинга. Вървеше спокойно, светлините сякаш бяха насочени само към нея. Марто беше пуснал друга любима песен на братовчедка си и тя нямаше как да не танцува.
Тошко отиде при Мартин и остави грамотата. Каза му няколко думи на ухо и се запъти към дансинга.
След малко започна нова песен-нежна и бавна. Волейболистката се обърна, за да се върне на масата.
-Искаш ли да танцуваме?-Попита Тошко и без да чака отговор я хвана за кръста. Стъпките им бяха малки, защото може би забравиха да се движат. Бяха заети да се гледат в очите. Момчето се наведе и прошепна в ухото й:
-Колко си красива...
Телата им бяха близо едно до друго и двамата усещаха ритъма на сърцата си. Сякаш бяха само двамата в цялата зала. Гледаха се и с поглед си казваха всичко неизказано до сега. Но ето, че песента свърши. Тошко хвана ръката на момичето и я изведе навън.
-Знам, че тази вечер трябваше да бъде много хубава и специална за теб, но аз трябва да ти кажа нещо. Нали живота обича смелите? – Той хвана двете й ръце.-Обичам те! Знам, че това е объркващо за теб, но малко след като те опознах почувствах, че държа много повече на теб. Знам, че имаш чувства към друг, но повече не мога да крия чувствата ми към теб. Искам всеки ден да си до мен, да се събуждам до теб, да заспивам гледайки те как спиш, да се радвам на присъствието и усмивката ти, да бъдеш щастлива с мен...
Волейболистката не се сдържа и с целувка затвори устата му. Това бе знак, че и тя иска същото.
Преди часове един на друг споделяха какво изпитват, но не и към кого. Ето, че сега бяха заедно. Един танц ги направи по-силни и решителни, за да признаят чувствата си. Рени и Тошко бяха затворили очи и нежно докосваха устните си. Той я бе прегърнал и не искаше да я пусне. Отлепиха устните си и се погледнаха. Никой не казваше нищо. Просто се гледаха-бяха толкова щастливи. Виждаха живота си в очите на другия-живот изпълнен с радост и усмивки, където те са заедно. Звездите светеха по-ярко, вятъра духаше леко. Двамата влязоха в залата и се огледоха. Отидоха при своите приятели, за да споделят щастието си с тях.
Какво ли правят Рени и Тошко сега? Живеят си своя живот, но ... отделно, но не защото са се разделили.Те никога не са били заедно. Рени все още обича Тошко. Може би и той я обича, но никой нямаше смелостта да признае чувствата си пред другия. От разстояние гледат щастливия живот на другия. Но как ще е щастлив, щом не са заедно?... Те никога няма да бъдат щасливи, докато не се научат да показват чувствата си.
Искаш ли да танцуваме?

dafi_bs
25 Септ 2008 г.

Коментари: 10
Valio1994 #1, 28 Септ 2008 г.
Браво Дафи,но не разбрах те остават ли заедно?
dafi_bs #2, 28 Септ 2008 г.
благодаря те никога не са били заедно. момичето искаше нещата да се случат така, но понеже се страхува да покаже чувствата си това не се е случило...
Valio1994 #3, 28 Септ 2008 г.
Малии,че съм тъп като го препрочетох го разбрах,сорри за грешката
crazy_teen4e #4, 10 Окт 2008 г.
Е,накрая да имам време да прочета и трите части Тъй...това накрая и аз не го разбрах.Не си го написала ясно,проблемът не е в читателя.Това не е филм,няма визуализация.Трябва да поясниш с думи,защото когато го прочетох помислих,че наистина се е случило.Иначе е добре написано въпреки баналния сюжет.Но това си е твоя интерпретация и именно този факт прави разказа уникален и хубав.Пишеш все по-добре.
dafi_bs #5, 10 Окт 2008 г.
аз си го разбирам значи ... това в действителност не се е случило, защото нито рени е казала на тошко, че го харесва, нито той на нея... с две думи човек трябва да споделя чувствата си и да не се бои от тях ... исках да се разбере това, но не се е получило... в началото се разказва за една приказна вечер, която е трябвало да се случи, ако двамата не се страхуваха да признаят чувствата си(рени си е мечтала за тази вечер)... но ... в крайна сметка те не са заедно ...
dafi_bs #6, 10 Окт 2008 г.
ооо да шматка съм благодаря за коментара истината е, че това съм го писала преди доста време. в разказа има нещо лично и не исках да го пускам, защото се страхувах от критиците
crazy_teen4e #7, 11 Окт 2008 г.
Нема се плашиш от критиците,те ти мислят доброто
SExy_i_OpAsnA #8, 05 Ное 2008 г.
Много добро, наистина
dafi_bs #9, 02 Юни 2009 г.
този разказ го писах преди години в часовете по английски... днес го пратих на един съученик, за когото е разказа... разбира аз не му казах, че е за него, просто му го пратих, защото му бях обещала... а той ми отговори "въй, разказа много луд. на моменти все едно за мен се разбравя" а аз го питах "хареса ли ти?" оф колко съм глупава
dafi_bs #10, 02 Юни 2009 г.
разбира се* разправя*