Любовта ще спаси света

Любовта... какво е това, къде е, защо е... има ли я... Толкова дъвкана тема, че чак се е изтъркала... и смисъла на цялата мистика и очарование на любовта днес се е изгубила... Да, спекулира се, или се сравнява просто с единия секс или се бърка с обичта.. И сигурно си срещал сентенцията, че любовта е просто химично съединение и освен това – нищо друго.. И аз няма да те убеждавам в едно или друго.. просто бих искала да заявя моето мнение за това, което днес е позабравено, потъпкано и изкривено до степен извращение.

А къде остана онази романтика от филмите, Казабланка например. И къде е саможертвата от Титаник.. И къде е Шекспир със своите Ромео и Жулиета... И хиляди филмирани и писани, и разказвани любови, които ни карат да мечтаем.. Всъщност надали са останали много хора да мечтаят.. Какво би направил съвременния Джак от Титаник – би бутнал Кейт във водата.. Толкова егоистичен е станал човек, че едва ли би могъл да обича друг, освен себе си. И това себелюбие не коства ли твърде много и не липсва ли на сърцето онзи трепет, за който по приказките принцовете отиват през девет планини в десета, и се бият със змейове и лами... Дааа, даа смешно звучи, нали? Струва ти се идеализирано и прекалено.. и невъзможно...

Добре, питай прабаба си защо все още е с прадядо ти, дали са се обичали, и защо.. Когато попитах баба ми бях твърде малка за да разбера какво точно ми обясни тя тогава... Осъзнах колко се обичат едва когато тя почина, а дядо изведнъж залиня... Иначе толкова упорит, жизнен и весел човек, на смразяващата възраст от 92 години, постоянно висящ в градината, майсторейки нещо, по-силен дори от внука си..... Цели 70 години брак те не се бяха отделяли един от друг.. Повярвай ми, тези хора бяха едно цяло. Когато почина баба, дядо просто не понесе мисълта да е без нея и на следващата година си отиде от този свят по собствено желание. Помня тъгата в очите му през тази една година... как поглеждаше избелялата снимка на мъничката усмихната женица, която бе топлила сърцето му толкова много години. Той спря да яде, спря да се движи. Лекарите казаха, че е бил здрав като бик когато е починал.... Просто е заспал, и не е поискал да се събуди...

Това не те ли кара да се замислиш за тази магия любовта и дали я има... има я.. и никой не може да ме убеди в обратното.. Има го този трепет и това очакване само да зърнеш очите на любимия. Човек не е създаден да бъде сам... Не чувстваш ли понякога някаква мъничка празнота в себе си, и не можеш да определиш защо я има.. Това е липсата на сродна душа, на онова същество, което е създадено за да бъде до теб, както и ти си създаден за него.. Колкото и илюзорно да звучи... света според мен е доказал за съществуването й. И не парите, и не нагона го въртят, всичко се задвижва от това чувство...

Не е лошо да допуснеш някого до себе си, дори и да те нарани.. случвало се е, ще се случва и занапред. Просто трябва да се вярва повече в хората, повече в доброто начало, колкото и трудно да е.. Не е ли доказателство убийството от ревност, че любовта я има някъде там... Не са ли доказателства хилядите филми, приказки, митове и легенди за връзката на мъжа и жената, и то не само сексуално. И дори да се настоява, че това са само идеализирани мечти и това реално не съществува... Има достатъчно хора, които могат да го опровергаят, и достатъчно примери, които да подкрепят моето мнение.

Днес сме позабравили... още малко може би остава да забравим дори кои сме. И малко са тези като мен, и може би теб, които вярват в магнетичността, романтиката и истинската любов. Някои хора просто дори са склонни да подминат чувствата, да изневерят на себе си... Дали ще оцелеем в днешната реалност, загубила всякакви нравствени задръжки и ценности? Света деградира морално и никой не знае къде ще свършим... но аз пък вярвам в приказките и колкото и наивно да е, знам, че любовта ще спаси света...