“He said his kiss would make me whole,
The man who swallowed my soul.
The breath of life
From my lips he stole,
The man who swallowed my soul…”
Persephone – The man who swallowed my soul

- Какво е това?!
Като чу разярения глас на баща си, Дамян изпита неприятното предчувствие, че предстои поредният ужасен спор, който щеше да се разрасне в страшен скандал, даващ поредната причина за клюки у съседите. Въздъхна тихо, някои неща просто никога не се променяха с годините.
- Скъсаха ме по един предмет, преживей го, татко – отбранително отвърна той.
- Ха, един! Един за този семестър, да не говорим за всички онези, които влачиш от предишните години… - той се намръщи още повече – Защо просто не можеше да си като Баломир? Ето той е син за пример! Винаги отличен успех, винаги съвършено представяне. С него поне никога не ми се налага да се червя пред хората така. Няма ли най-сетне да се захванеш сериозно с учението си? Не ми стига сякаш срамът, че синът ми си пада по мъже…
- Това не е вярно! – извика Дамян, извън себе си от яд – Това, че участвам в балет не ме прави различен в кое да е отношение!
Баща му отправи поредния крайно разочарован поглед и излезе без да каже и дума. Никога, никога нямаше да го остави намира, нямаше да спре да му натяква какъв провал е в неговите очи. Славата, талантът не значеха нищо за този човек, отгледан някога в простичко семейство на село и израснал с традиционните разбирания. За него имаше професии за мъже и такива за жени. Балетът беше само за последните. Точка.
Дамян се зачуди от къде ли беше научил всъщност баща му за скъсването му на изпита вчера…
„Навярно този лицемер Баломир отново се мъчи да се изкара много умен за моя сметка”, стисна зъби той. Не му ли стигаше, че винаги беше любимото дете в семейството? Не му ли беше достатъчно, че постигаше всичко с лекота и всички го обичаха и никой не се заяждаше с него? Защо му трябваше вечно да се меси в неговия живот, който и без това беше достатъчно объркан, това той не разбираше. Ала някой ден щеше да му го върне за всички унижения. Всъщност защо не веднага…?
Яростен както никога, той отиде пред стаята на брат си и заблъска по вратата. След като не получи отговор, влезе в стаята, но тя беше празна. Тъкмо се канеше да излезе, когато погледът му се спря на надписът върху случайна тетрадка на бюрото до компютъра.
ДНЕВНИК. Лицето на Дамян се разтегна в злорада усмивка.

Рая се наведе грациозно, извивайки тялото си в съвършената стойка.
- Браво! – похвали я треньорката – Гледайте добре! Искам същото и от вас останалите…
Габи й отправи възхитен поглед. Винаги беше искала да може да танцува така добре като Рая, но нямаше как. Това момиче, колкото и неприятна и самовлюбена да беше иначе като характер, несъмнено имаше уникалната дарба да очарова и с най-дребното си движение и с лекота и изящество да извършва по-трудните.
- Добре е, Габи – кимна треньорката, като мина покрай нея – Само се упражнявай още малко и ще си почти толкова добра като Рая.
„Почти толкова добра”, въздъхна тя. Ако имаше нещо, за което самата Габи имаше някакъв талант, това беше да бъде вечно номер две.
- Момичета, искам цялата ви концентрация! Балетът, който ще представим по музика от „Травиата”, е само след две седмици и нямаме още много време за тренировки. От изпълнението ви утре вечер ще определим ролите. Макар че мисля, че на всички ни е ясно коя от вас ще има честта да бъде Виолета Валери – тя намигна на Рая – както знаете, че няма по-добър от Дамян за Алфредо Жермон…
Дори при самото споменаване на името на Дамян девойките от балета се разхихикаха развълнувано и за кратък миг всяка от тях си представи какво би било, ако тя самата танцува с него… Това беше проклятието на всяка млада танцьорка на класически балет – а именно да се влюби в онзи, чието тяло най-добре владееше ритъма на нейната музика. Самата Габи не беше изключение. Тъй като по-малкият брат му брат й беше най-добър приятел, тя имаше множество възможности да вижда Дамян. Винаги небрежно подпитваше Баломир къде е по-големият му брат, надявайки се тайно да има шанс да зърне усмивката му, да чуе гласа му, ако ще и дори само да бъде в една стая с този най-съвършен за нея мъж на света. Разбира се, в последствие се присмиваше сама на себе си заради наивността и глупостта си… Та коя беше тя? Номер две! Докато я имаше Рая, Габи никога нямаше да има шанс да достигне до него на сцената.
- Това беше за днес! Свободни сте.
Габи се насочи право към Баломир, който й махаше весело от пейката, от където наблюдаваше всяка нейна репетиция, за да може след това да си тръгнат заедно.
- Беше прекрасна, браво – поздрави я той – Танцуваш като ангел!
- Е, да – пренебрежително махна с ръка тя – Но все още не съм най-добрата…
- Ех, какво ли разбира треньорката ви – намигна й, опитвайки се да повдигне духа й – Ще видиш, че някой ден ще заднимеш дори нея…
- За съжаление ще ми трябва чудо, за да го постигна до утре, когато е прослушването за главните роли.
- Не е невъзможно.
Тя му се усмихна топло и сърдечно го прегърна. Оценяваше опитите му да я подкрепя дори в най-отчайващите ситуации.
- Нали знаеш, че си най-добрият приятел на света! – похвали го на свой ред – Между другото, как мина твоят ден?
- Няма да повярваш! – възкликна той с блеснали очи – Хрумна ми гениална идея за проекта по физика…
Габи потисна прозявката си, предусещайки от сега, че й предстои по целия път към къщи да слуша за формули и магнитни вълни. Но пък това беше идеята на приятелството, нали? Той гледаше балет, въпреки че не му беше интересно. Тя слушаше за физика и математика, дори и отегчена до смърт. Важното е, че когато имаше нужда, всеки от тях знаеше, че може безрезервно да разчита на другия.

Часовете и минутите до тъй важната за Габи нощ отлетяха неусетно. Тя се притесняваше много, макар и да беше прекарала цялото време в репетиции и да смяташе, че е усъвършенствала перфектно всяко движение според възможностите си.
„Да, според МОИТЕ възможности – каза си на ум отчаяно – Но възможностите на Рая далеч надхвърлят моите…”
В съблекалнята тя наблюдаваше как съперницата й се смее с леко сърце заедно с приятелките си.
- Разбира се, че резултатите се знаят предварително – чу я да коментира с глезения глас на момиче, свикнало да печели винаги – Аз и Дамян ще играем заедно, както обикновено. Нима би могло да бъде различно?
Габи нервно изпусна четката си за коса, с което привлече вниманието на Рая.
- Ох, Габриела! Явно си страшно несръчна и извън часовете по балет… Нищо чудно, че досега и една добра роля не си получила.
След тази реплика всички в обкръжението й се изсмяха презрително и влязоха в залата. Габи омърлушено ги последва. Видя как Баломир й хвърля окуражителен поглед и се опита да му отвърне с усмивка, за да не му покаже колко потисната се чувства. Точно тогава обаче се появиха момчетата, начело с Дамян, и тя усети как дъхът й се губи, а сърцето й бие по-силно от всякога. Колко хубав и грациозен беше той само! И колко мъжествен! Всички онези, които говореха, че балетът не бил за мъже, просто не бяха виждали Дамян в действие и затова не разбираха нищо…
Имената на момичетата бяха изричани едно след друго. Ясно беше, че Рая, като най-добра, ще танцува последна. Когато дойде реда на Габи, тя вече бе възвърнала повечето си самообладание и вложи всичко от себе си в танца. Странно, но през цялото време усещаше смущаващия поглед на Дамян прикован в нея. Та той преди никога не я забелязваше, само й казваше по някое разсеяно „здрасти” през пътите, когато се засичаха у тях, а навън, на улицата, сякаш дори изобщо не я познаваше. Как ли беше привлякла днес вниманието му?
- А сега – за вас ще танцува Рая!
Разбира се, Рая отново беше съвършена. Това момиче никога ли не правеше грешки? На Габи направо й се доплака… Когато след половин час резултатите излязоха, никой не се учи, че Рая за пореден път победи. А Габи получи поредната си посредствена роля.
- И сега, за финал на вечерта – обяви треньорът на момчетата – за вас ще танцуват заедно Рая и Дамян!
Отвсякъде се чуха одобрителни викове. Баломир направи знак на Габи да излязат, но тя поклати глава, искайки да погледа.
„За да си представяш през цялото време какво би било, ако беше по-добра ли, малката?”, каза си иронично на ум и стисна зъби. На моменти се изумяваше от собствения си мазохизъм. Защо просто не се откажеше, след като никога нямаше да бъде от истински добрите?
И ето, Рая и Дамян започнаха танца си, хванати ръка за ръка. Ако можеше да съществува перфектна двойка, това бяха те. Толкова хармонични заедно, в такова единство… Ето, сега Дамян подхърляше Рая все едно беше перце и… я изпусна! Нима беше възможно? Какво всъщност се случи? Дали тя избърза или той се забави при хващането?
Зрители, балерини и балетисти седяха със зяпнала уста, докато една линейка дойде, за да отведе прима балерината. Преди тръгване съобщиха, че глезенът й е счупен и скоро тя няма да може да танцува…
- Това е истинска трагедия! – треньорите се гледаха ужасено, защото знаеха, че никое момиче няма да може да я замести достойно – Кой ще играе сега ролята на Виолета?
В този миг Дамян лениво се надигна от мястото си и, учудващо спокоен за разлика от всички други, заяви:
- Простете, но ми се струва, че тази нощ видях момиче, което е в състояние да заеме мястото на Рая.
- Нима? Кое? – със съмнение попита треньорката.
- Габриела.
Настана изумено мълчание, като всички погледи бяха вперени в Габи, на която й се струваше, че сънува. Дамян искаше нея…? Не, това не можеше да се случва наистина!
- Габриела? – повтори треньорката полуразвеселена, полуизумена – Ти сериозно ли го мислиш…?
- Или ще танцувам с Габриела, или изобщо няма да участвам в „Травиата” – с леден тон отчетливо произнесе Дамян и се насочи към изхода.
- Не, почакай! – жената отчаяно размята ръце – Не можем да си позволим да загубим и главната мъжка роля… Добре, нека бъде Габриела. Но мисли му, ако не се справите!
Дамян се умихна самодоволно преди да излезе, но никой не видя тази дяволска усмивка. Едва обаче беше направил няколко крачки, когато нечии силни ръце го сграбчиха и разтърсиха.
- Какво си мислиш, че правиш? – Баломир попита подозрително – За какво ти е да танцуваш точно с Габи?
- Може би я харесвам и искам да й помогна да се издигне? – повдигна вежди другият и в този момент на Баломир му се прииска страшно много да го удари и да изтрие самодоволното му изражение.
- Стой далеч от нея – процеди през зъби той – Тя е най-добрата ми приятелка. Само посмей да я нараниш и ти гарантирам, че ще те накарам да съжаляваш! Разбиеш ли й сърцето, после аз собственоръчно ще ти разбия физиономията! – след това се отдръпна, все така раздразнен, за да отиде да потърси Габи.

- Нека го повторим – нежно и безкрайно търпеливо каза Дамян – Трябва просто да си малко по-спокойна и отпусната. Довери ми се… Заедно ще го направим перфектно.
Габи като омагьосана гледаше ясните му сини очи и се чудеше дали някога ще е в състояние да разбере как точно това щастие я сполетя. Ето, вече една седмица двамата с Дамян тренираха и тя все повече се влюбваше в него. И сега внезапно, да танцува с него вече не й се виждаше достатъчно…
- Искаш ли да излезем заедно след тренировката? – чу се да пита тя, а после й се дощя да си беше прехапала езика. Току-що покани момче на среща, и то не кое да е момче, а най-желаното в средата им… За нейно голямо облекчение, той се усмихна и прие:
- Защо не? Моят умен малък брат днес е на олимпиада по астрономия в столицата, пък нашите ги няма у нас. Можем да гледаме филм…
Габи се изчерви до корените на тъмната си коса, защото всички знаеха какво означаваше „гледането на филм”. А ако ли евфемизмът не можеше да бъде разбран от всички, то погледът му, изпълнен с желание и страст, беше повече от красноречив. Гърлото й пресъхна и не намери сили да му отговори, затова само кимна.
След тренировката дълго стоя пред огледалото. Изглеждаше толкова семпла и обикновена на вид… Човек не би могъл да си изкриви душата и да я нарече красива в никакъв случай. Всичко, което притежаваше, беше миловидното си детско личице и топлата, сърдечна усмивка – все неща, които не би помислила преди, че биха впечатлили невероятен и тъй популярен мъж като Дамян. Какво ли намираше той у нея, след като почти не я познаваше? Опита се да пропъди от ума си неясното усещане, че нещо не е наред, но то сякаш не искаше да си отиде. Мелодията на мобилния й телефон я изкара от неприятната насока на мислите й. Зарадва се като чу гласа на скъпия Баломир.
- Хей, здравей! – поздрави го тя – Как е в столицата?
- Малко скучно без теб – отвърна той – А ти какво правиш?
- Аз… - тя се смути и замлъкна, чудейки се дали да му признае, ала накрая все пак желанието й да е честна с него надделя – Брат ти ме покани у вас.
Настана неловко мълчание, след което се чу напрегнатият му тон:
- Ще отидеш ли?
- Да – отвърна тя, незнайно защо треперейки.
- Габи, ти била по-голяма глупачка отколкото мислех! – избухна той внезапно – Какво очакваш да излезе от това?
- Може би нещо красиво? – войнствено му отвърна. Да, той беше най-добрият й приятел, но не можеше да я критикува така строго.
- Ха! Та той само те използва… Какво изобщо знае той за теб? Знае ли нещо за личния ти живот? За нещата, които обичаш? За тези, които не понасяш? За онези, които те разсмиват или натъжават? За случките в миналото ти? Мислиш ли, че би могъл да те обича, след като дори не те познава? И обичаш ли го истински ти или си поредната, която припада от възторг като види мускулест мъж, облякъл прилепнал клин?
- Ти си невъзможен! – възмути се Габи – Защо, по дяволите, просто не приемеш, че някой просто би могъл да се влюби в мен? – и затвори разстроена, без да чуе отчаяния му отговор:
- Аз ли не знам… та нали се случи на мен…

black_lady
01 Дек 2008 г.

Коментари: 2
SExy_i_OpAsnA #1, 01 Дек 2008 г.
Много е добро!
crazy_teen4e #2, 20 Дек 2008 г.
Трябва ти различна тематика.