- Тръгваме ли? – усмихна се подкупващо Дамян с онази пленяваща усмивка с тръпчинките, която го правеше тъй неустоим за жените.
- Да… - унесено отвърна Габи – Но нека преди това минем през някое кафе или бар.
- Че защо? – учуди се той и присви поглед – Нещо не е наред ли?
Тя нервно прокара пръсти през тъмните си къдрици и сковано каза:
- Не, просто ми се щеше… първо да си поговорим, да се опознаем… Ние знаем, толкова малко един за друг. Никога не съм го правила и си мислех за малко, знам ли, романтика… - смущението й беше явно и очарователно.
В сините очи на Дамян проблясна пламъче на нежност. Може би тя наистина не беше поредното леко момиче, което щеше да направи свое без капка усилие. Може би тя беше различна. За първи път започна да разбира защо точно брат му е толкова увлечен по нея.
- В такъв случай знам перфектното място, където да те заведа. Хайде, ела – той обхвана с ръка крехките й рамене.
След половин час лежаха на една красива полянка извън града и наблюдаваха звездите. Беше топло и спокойно, а те просто си лежаха и си разказваха истории и тихичко се смееха.
- Бил ли си някога влюбен? – беше първият й сериозен въпрос за вечерта.
- Не – отвърна той след известен размисъл – Кого да обичам? Всички жени винаги са идвали сами при мен толкова бързо, че вече се бях отегчил от тях още от преди самото начало на отношенията ни…
Габи помълча за миг и после обясни:
- Винаги съм мислела, че хора като теб и хора като мен не си подхождат… Ето, примерно, Рая е далеч по-подходяща. Има твоята класа, има твоята слава… Докато аз…
- Докато ти би подхождала по-скоро на брат ми? – допълни мисълта й той и, сам изумявайки себе си, добави с ревнива нотка – Имаш ли чувства към него?
- Как бих могла да нямам? – с топлота отвърна тя – Той е най-добрият приятел, когото бих могла да имам. Каквото и да се случи, аз винаги ще го обичам. Но всичко между нас е било винаги чисто приятелско…
- Честно ми кажи – настоя той – Никога не си ли имала каквито и да било, ъм, романтични чувства към него? Не си ли се чудила какво би било, ако беше с него…
Габи се замисли сериозно за Баломир. Беше му доверявала през годините всичките си тайни, беше излизала с него, беше му вярвала, нямаше по-скъп човек в живота й. Но да го желае?
- Той никога не ме е навеждал на тези мисли… Не че изглежда зле, мисля, че е много симпатичен с тези очила, има твоите очи и почти същата усмивка, но… Той е влюбен в учебниците и книгите си, не си го представям влюбен в жена изобщо. Пък и, ако някога е имал чувства към мен, е щял да го покаже. Мисля, че ме обича като сестра. Затова, предполагам, цял живот съм го приемала просто като приятел и не съм си мислила какво би било иначе – тогава внезапно се сепна – Защо ме питаш това всъщност?
Вместо отговор, Дамян се надвеси над нея и страстно я целуна. Дали за да заглуши нейния въпрос или да потисне собствената си съвест, на него самият също не му беше ясно. Тогава Габи внезапно се надигна и сложи пръст на устните му.
- Не говори… Само гледай – погледът й искреше, когато свали дрехите си и бавно се изправи. И тогава там, под лунната светлина, Габи, която винаги беше подценявана като посредствена балерина, затанцува толкова красиво и грациозно, толкова съвършено… Тя осъзна какво беше липсвало цял живот в танците й досега – страстта! Лунните лъчи галеха голята й кожа и тя изглеждаше вече тъй красива и съвършена… Дамян усети как гърлото му пресъхва и се стяга. Когато тя седна до него, останала без дъх, и протегна ръка да го докосне, той усети, че няма да издържи и рязко се отдръпна, обръщайки й гръб.
- Кое не е наред? – плахо попита тя.
- Искам да си отидеш – каза рязко той, с толкова груб глас, какъвто не беше го чувала никога.
- Какво? – Габи не можеше да повярва. В очите й проблеснаха сълзи на болка и обида – Защо?
Дамян имаше чувството, че почти осезаемо може да докосне болката й, а може би това беше всъщност неговата собствена, но все така рязко и студено продължи:
- Мислиш ли, че някога бих се заинтересувал от теб, че бих те погледнал, след като около мен вечно има красиви жени, каквато ти далеч не си, ако нямах скрита цел?
Лицето й пребледня като платно, но тя се надяваше в тъмнината той да не го е забелязал.
- Какво искаш да кажеш – промълви глухо.
- Наскоро ме скъсаха по един изпит – обясни той – и Баломир ме издаде на баща ми. Знам, че е бил той, защото никой друг не знаеше. Случайно попаднах на дневника му… Пишеше много интересни неща за теб, знаеш ли? Имаше ваши общи снимки там… Представяш ли си, глупакът години наред е бил влюбен в теб, просто не си е представял, че ти би погледнала неудачник като него, след като си заобиколена в балета с мъже като мен. И е бил прав, нали? Той цял живот се мъчи да те впечатли с любовта си, а аз за една седмица успях единствено с тялото си… Май не говори добре за теб?
В тъмнината прозвуча оглушителна плесница.
- Той е много повече мъж, отколкото ти някога ще бъдеш – изхлипа тя – Не знам защо изобщо съм направила грешката да си помисля, че отвътре можеш да бъдеш толкова впечатляващ, колкото си отвън…
Той повдигна вежди и цинично се усмихна:
- А теб, скъпа моя, от където и да те гледа човек, никъде не си красива… Доказах на брат си, че съм по-добър от него, като спечелих неговата любима жена. Но не те харесвам достатъчно, за да пожелая да се насладя на награда си. Ето, ти даде най-доброто от себе си, но не будиш нищо у мен – всяка негова дума жестоко се забиваше в душата й – Съветвам те да не се унижаваш повече. Не си ми нужда вече…
С треперещи пръсти Габи навлече бързо дрехите си и тъкмо щеше да побегне, когато си спомни нещо и се обърна за последно към него:
- Инцидентът с Рая… не беше случаен нали? Ти нарочно я остави да падне и да си счупи крака…. Само за да можеш да ме използваш, така че по-лесно да си го върнеш на брат си?
Белите му зъби проблеснаха в мрака.
- Съмняваш ли се?
- Ясно… - тя отвратено потрепна с нос – И само за информация, не брат ти е казал на баща ви за невзетия ти изпит. Преподавателят ти му се е обадил. Бях там, когато баща ви разказа на Баломир… Иронията е, че можеше да си спестиш всичките усилия и цялата драма – бяха последните й думи преди да изчезне в мрака.

- Какво й направи! – Баломир влезе с гръм и трясък в стаята на брат си – Тя не иска да говори с мен, не ми вдига телефона дори!
За негово огромно изумление свари Дамян да лежи на леглото си сред цигарен дим и няколко празни бутилки алкохол… по чудо още в съзнание.
- Не съм я докоснал и с пръст – завалено отвърна той – По-скоро ме питай какво не й направих, въпреки че имах възможността и дяволски много го исках…
Лицето на другия се сви като от удар и в очите му пламна дива омраза към собствения му брат.
- Ще съжаляваш за това… Върви по дяволите!
- Братко мой, аз вече съм в ада… – тъжно се засмя Дамян – Но не се безпокой, веднага щом й мине, ти ще си първият човек, при когото ще дотича. А мен никога вече няма да пожелае да ме види… И не губи много нали?
- Никак даже – Баломир го изгледа презрително – Виж се само, почти мъртво пиян посред бял ден!
- Кажи си го направо! – Дамян направи опит да се изправи – И ти мислиш като баща ни, нали? И според теб аз не ставам за нищо… Вие и вашето презрение! – той хвана раменете на брат си – Аз я държах в ръцете си, разбираш ли? Щеше да бъде моя, ако не се бях отказал, защото някак си явно с времето съм ви повярвам, че не съм достатъчно добър за хубавите неща в живота… И дявол да го вземе, знам, че сте прави…! Отиди при нея! Отиди при нея и я обичай, така както аз никога няма да мога…

Габи стоеше на терасата, вперила поглед в нищото. Душата й вече беше по-спокойна.
- Габи, моля те, нека поговорим – чу тя гласа на Баломир отдолу. Той стоеше притеснен и неловко пристъпваше от крак на крак, мачкайки шапката си с ръце. Тя отлично знаеше как се чувства той в този миг. Толкова добре се познаваха… Сърцето й се стопляше само като го гледаше да стои така развълнуван и загрижен. Защото съзнаваше, че неговата любов беше истинска. Любов, която не беше напълно сигурна, че заслужава…
- Качи се – отвърна тя и по-скоро усети отколкото видя как надеждата блесна в погледа му.
Той влезе в стаята, държейки бяла роза.
- Любимата ми – отбеляза тя – Запомнил си…
- Винаги съм знаел…
Те се гледаха без да продумат известното време, когато той най-сетне събра кураж да каже:
- Обичам те, Габи… Откакто те видях за първи път в трети клас, когато седяхме на един чин… Ти си най-красивото нещо в живота ми. Колкото повече те опознавах, толкова по-влюбен ставах… И ще те обичам винаги въпреки това, което се е случило между теб и брат ми.
Габи се приближи и с нежност погали лицето му.
- Знаеш ли – започна тя – Понякога хората прекарват живота си, търсейки нещо, което всъщност през цялото време е било пред тях, но просто не са успявали да забележат. Аз търсех човек, който да ме обича и да ме кара да се чувствам специална… Мислех си, че този човек може да е Дамян и си въобразявах, че го обичам дори. Но ти беше прав… Не може да има истинска любов между хора, които не се познават. Никога не бих могла да имам чувства към някого, способен на такива долни постъпки, и то продиктувани от суета и каприз… През цялото време съм харесвала всъщност само идеята си за него, а не него самия в истинската му същност. Разбираш ли…? – тя поклати тъжно глава – Само ако ти ми беше казал по-рано, че ме обичаш, всичко това няма да се случи дори… Но пък ако не се беше случило, нямаше да науча и за твоите чувства към мен, нали? Оказа се, че тях предпочиташ да ги споделиш само с дневника си…
Баломир се изчерви като малко дете, хванато в пакост.
- Аз… - заекна той, безкрайно щастлив – Не мислех, че ти… че ти би искала да…
- Замълчи – тя се притисна до него – Искам! Вече знам, че всичко, което някога съм искала, започва и свършва с теб…

black_lady
01 Дек 2008 г.

Коментари: 7
dafi_bs #1, 01 Дек 2008 г.
добро е, но ... тя е искала дамян, а чак когато разбира, че Баломир я обича уж иска него ... да де хах тя тогава осъзнава какво иска... бтв от много гледане на криминални филми още като прочетох, че има дневник и се усетих, че ще има интрига и се сетих какъв ще е края
SExy_i_OpAsnA #2, 01 Дек 2008 г.
жалко, че няма плачещо човече ;(;( боже невероятно е !
black_lady #3, 04 Дек 2008 г.
Кой е казал, че това е краят? Благодаря на всички за позитивните коментари! И между другото, скоро официално ще изпратя първия си фентъзи разказ тук
forsaken #4, 10 Дек 2008 г.
оооо Вал...продължение...а дано има повечко сълзи
crazy_teen4e #5, 20 Дек 2008 г.
Чакам фентъзи разказа : )
black_lady #6, 25 Дек 2008 г.
Аз сега съм си в Бургас за празниците и тук видях, че го имам само на английски, затова не мога го кача в тийнзоната на този етап Щом си отида в София ще го изпратя. А ако на някой толкова му се чете на английски, може да ми пише съобщение да пратя линк, макар че се съмнявам да има чак такива ентусиасти
black_lady #7, 02 Яну 2009 г.
Ето, пратих го. То са цяла серия вампирски разкази, но тъй като не знам още дали тук им е мястото, засега изпратих само първия