От сън спомен няма..

Цял живот страдание, цял живот мъчение.. И за какво? За да се научим да ценим малкото което имаме!
До скоро бях в плен на отчаяние, в плен на съня, само той ме спасяваше, когато бях будна, чувствах само и единствено болката.. Толкова спомени, толкова нещастни дни!
И ето, че един ден се събудих и осъзнах, че е време да живея!
Станах, облякох се и тръгнах за работа. Но не беше като всеки друг ден, беше различно.
Бях тръгнала с усмивка, с надежда, с ведро настроение, и наистина хората виждаха промяната в мен.
Един колега ме запита дали не съм си направила нова прическа, а аз му отговорих, че промяната е душевна, не толкова физическа.
Когато станах на следващата сутрин осъзнах колко хубави неща има в този живот, за които просто си струва да се събудиш сутрин.
Имах много работа този ден, и това бе едва началото да започна да отмятам старите проблеми с възможно най-леката ръка.
Сякаш ме бе осенила идея, как да се справя с всичко, ей така от нищото. И това беше нещо вълшебно. Това бе нещото за което си струваше да продължа да ставам всяка сутрин и за напред.И така два месеца по-късно вече ме бяха повишили, бях сменила квартала, бях подредила новият си дом по мой вкус, а дори не ми беше неприятно. След онази сутрин, нещата просто се промениха, болката и отчаянието бяха изчезнали, и бяха заменени от надеждата, оптимизмът. Това е моето послание, към всички, които се чувстват забравени от бога, забравени от живота дори, които просто искат да започнат от начало. Хора събудете се! Погледнете напред, а не назад, излезте на улицата с една простичка усмивка и съм убедена, че животът ви ще се промени!
Това е то.. От сън спомен няма!